Израел – анализ на събитията юли 2026/ еврейска година 5786

„Историческото“ споразумение с Ливан може да се окаже „огромен удар“ за „Хизбула“ и Иран  (източник: Israel Today, All Israel News, JNS)

Атаките на подкрепяната от Иран терористична групировка „Хизбула“ срещу Израел продължиха през целия месец юни и се съобщава за най-малко 9 загинали войници, голяма част от които при атаки с дронове. В преговорите между САЩ и Иран, предшестващи подписването на Меморандума за разбирателство на 17 юни, ислямската република настояваше той да обхване и военните действия на Израел срещу „Хизбула“. Както премиерът Натаняху, така и всички военни и политически лидери в еврейската държава обаче са категорични, че Израел не трябва да се изтегля от южен Ливан, докато групировката не бъде напълно разоръжена и спре да представлява заплаха за жителите на северен Израел. Израел остана категоричен в позицията си и в резултат на това на 26 юни беше подписано историческо тристранно споразумение между САЩ, Ливан и Израел. Първата клауза гласи: „Израел и Ливан потвърждават правото на всяка държава да съществува в мир, както и взаимното си желание да живеят в сигурност като съседни суверенни държави.“ Анализатори посочват, че за пръв път от 1983 г. насам правителството на Ливан потвърждава правото на съществуване на Израел. Когато през 2022 г. двете държави подписаха споразумение за териториалните води, се наложи американските официални лица да сноват между две стаи, за да не се налага ливанската страна да признае Израел. Този път представителите на двете правителства положиха подписите си в една стая, което е огромна стъпка в правилната посока. Според премиера Натаняху това е „историческо постижение“, което може да помогне за прекратяване на войната с подкрепяната от Иран „Хизбула“ и в крайна сметка да доведе до мир с Бейрут, тъй като „САЩ и Ливан признаха правото на Израел да поддържа зона за сигурност на територията на Ливан“.

Що се отнася до Меморандума за разбирателство, подписан между САЩ и Иран на 17 юни 2026 г., който според американския президент Доналд Тръмп трябва да донесе „мир и сигурност“ за целия регион, той беше посрещнат със скептицизъм както в Израел, така и в редица държави от Персийския залив. Меморандумът със сигурност привлече световното внимание, особено след като Тръмп обяви незабавно вдигане на морската блокада срещу Иран и отваряне на Ормузкия проток от американска страна. Цените на петрола незабавно спаднаха, което се отрази на борсите и инвеститорите заговориха за стабилизиране на енергийните пазари. Защо обаче Израел реагира със скептицизъм? Според проучване на Еврейския университет в Йерусалим над 92% от населението на страната смятат, че за съжаление Иран се оказва големият победител от споразумението и то отслабва дългосрочната сигурност на Израел. Причините за това са няколко. Преговорите и последвалият меморандум не разглеждат нито ракетната програма на Иран, нито подкрепата му за организации като „Хизбула“, хутите и др. Бъдещето на запасите от уран на Иран също остава до голяма степен неясно.

За много израелски наблюдатели възниква въпросът дали новото споразумение действително може да доведе до трайно намаляване на напрежението, или просто представлява временно примирие, особено като се има предвид, че в началото на юни ислямската република нанесе няколко ракетни удара срещу Израел, изпращайки отново в бомбоубежищата голяма част от населението на страната. Скептицизъм към подписания меморандум изразиха и няколко държави в Персийския залив, като Бахрейн и Саудитска Арабия, където коментатори посочиха, че Вашингтон е пропуснал рядка възможност да отслаби режима на аятоласите и сега арабските държави трябва да разчитат на Израел като регионална сила, готова да се изправи срещу заплахата от Иран.

1000 дни (източник: YnetNews, Israel Today, All Israel News)

На 2 юли се навършиха 1000 дни от кланетата на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в Газа. Според изследователи, анализирали голяма част от заловените документи на „Хамас“, решението на терористичната организация да започне кланетата отчасти е било с цел да попречи на нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел. В този период се смяташе, че Саудитска Арабия е поредната арабска държава, след ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко, която ще подпише споразумение с Израел като част от кампанията на американския президент „Споразуменията на Авраам“, чиято цел е официалното нормализиране на дипломатическите, икономическите и културните отношения между Израел и редица арабски държави.

По време на брифинг по повод навършването на 1000 дни началникът на Генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Еял Замир заяви: „Хиляда дни и хиляда нощи се сражаваме в една от най-дългите, най-сложните и най-изтощителните кампании в историята на държавата ни“. Резервистите са тези, които понасят тежестта на войната, докато се опитват да запазят семействата си цели. Капитан Р. споделиза последствията, които продължителните му командировки са оказали върху младото му семейство. Капитан Р. досега е прекарал 600 от тези 1000 дни далеч от съпругата си и двете си деца. Двегодишният им син не познава нищо друго освен баща в униформа, който изчезва за дълги периоди от време. И този път, докато се готви за поредната мобилизация, той ще остави съпругата си в осмия месец на бременността й. Тя казва: „Живея в постоянен маратон: сутрин бързам да изведа децата, за да стигна навреме на работа и да мога да си тръгна навреме, за да ги взема. А след това ме чака втора смяна у дома, сякаш изобщо не е имало работен ден преди това. Изтощително е да знаеш, че тази война няма край“.

Нямат край и обвиненията, че Израел извършва „геноцид“ в Газа. Оказва се обаче, че дори Международният наказателен съд (МНС), който още в първите месеци след началото на войната побърза да издаде заповеди за арест за премиера Натаняху и военния министър на Израел по обвинения за военни престъпления, досега отказва да включи срещу Израел обвинението за геноцид. Попитан защо, главният прокурор на МНС Карим Хан, който в никакъв случай не може да се нарече приятел на Израел, а точно обратното, каза: „Действия от страна на прокурора, продиктувани единствено от обществения натиск, биха били проява на безотговорност. Действия се предприемат въз основа на доказателства.“ При последвалото настояване за разяснение, Хан заяви, че подобни доказателства в Газа не са били установени. Алис Ндериту, в качеството си на Специален съветник на ООН по предотвратяването на геноцида, потвърди, че операциите на Израел в Газа не съответстват на дефиницията за геноцид. В продължение на години пропалестински демонстранти, както и влиятелни личности в социалните мрежи, отправят неоснователни обвинения в геноцид срещу Израел, докато фактическите обстоятелства са коренно различни.

За съжаление, както по отношение на войната с Иран, населението на Израел смята, че голяма част от целите на войната в Газа не са били постигнати. „Хамас“ продължава да контролира значителна част от ивицата с железен юмрук. Според доклад на ООН, публикуван през юни, „Хамас“ е екзекутирала и осакатила десетки палестинци в Газа. Съобщава се за 249 случая на „екзекуции и тежко физическо насилие, сред които публични екзекуции на 11 мъже“ през 2024–2025 г., довели до най-малко 108 смъртни случая и 384 ранени. Според доклада случаите включват „разбиване на коленете, счупване на кости с метални тръби или циментови тухли и побои; разграбване на хуманитарна помощ, кражби, престъпления, свързани с наркотици и др.“

Ново разследване на израелското министерство за борбата срещу антисемитизма очертава тревожна картина на финансирането на Газа от Европа след 7 октомври 2023 г. Според данните над 9.5 млн. долара, събрани за жителите на Газа чрез мащабни онлайн кампании, са свързани с „Хамас“. Разследването е идентифицирало над 45 организации във Великобритания, Франция, Испания и Нидерландия, като според разследващите това е само върхът на айсберга. 

В края на юни „Хамас“ използва насилие, отвличания и арести, за да предотврати организирани протести срещу управлението на групировката. Все повече данни биват оповестени за т.нар. „журналисти“ и служители на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (АППБ-ООН) в ивицата, които всъщност са бойци на „Хамас“, използвани от пропагандната й машина. Организацията USAID разкри, че над 100 служители на АППБ-ООН са участвали в нападението на „Хамас“ на 7 октомври, сред които учители и медици от ивицата. Други изследвания показват, че над 60% от „журналистите“, убити от израелски огън в Газа, са имали връзки с терористичната организация.

В края на юни израелската армия съобщи, че при един от сблъсъците с „Хамас“ в Газа е ликвидиран Талал Абд ал-Аал, който е бил начело на една от групите терористи, които на 7 октомври 2023 г. нахлуха в Израел. Бившият заложник Ром Браславски прие тази новина много лично. Той съобщи, че Абд ал-Аал е командирът на клетката, която го е държала в плен повече от година и подлагала на жестоко малтретиране и гладуване. Ром разказа как лично Абд ал-Аал го е връзвал и пребивал, плюл в устата му и давал заповеди на подчинените си да го държат продължително време с вързани ръце и крака, понякога гол, принуждавайки го да стои прав с часове, като на няколко пъти е бил на косъм от смъртта. „Искаха да ме накарат да се чувствам като животно“, каза Ром, разказвайки как е бил бит по стъпалата и подлаган на унижения, целящи да го лишат от достойнството му.

На този фон в началото на юли „Хамас“ оповести, че „разпуска административните си органи“ в Газа, като в същото време заяви, че служителите на терористичната организация ще останат на постовете си. Израелски представител посочи, че предполагаемата „оставка“ на правителството на „Хамас“, при положение че всички негови членове остават на постовете си, е „пиар ход, който не означава абсолютно нищо. „Хамас“ се страхува, че ще бъде обвинена, че не спазва стъпките от плана за Газа на президента Тръмп, затова се опитва да печели време“. Представител на Съвета за мир коментира: „В крайна сметка нашата оценка ще се основава на действията, а не на обещанията. Решенията трябва да бъдат всеобхватни по отношение на изискванията, заложени в „Пътната карта“ за подобряване на управлението, сигурността и прехода в Газа“.

Междувременно през юни станахме свидетели на поредното изостряне на отношенията между Израел и Турция, която е един от основните кандидати за участие във възстановяването на Газа. Израел категорично се противопоставя на претенциите на Турция, имайки предвид връзките и подкрепата на турския президент за „Хамас“ и „Мюсюлманското братство“. В средата на юни бивш шеф на „Мосад“ обвини Турция, че се е превърнала в средищен център за гореспоменатите терористични организации. Израелската армия разкри, че служители на „Хамас“, базирани в Турция, набират нови членове за извършване на атаки, занимават се с трансфер на оръжия и насочват финансови средства към терористични клетки в Юдея и Самария, където през юни бяха арестувани повече от 60 заподозрени за връзки с терористичната групировка. Бяха конфискувани 162 000 шекела, предназначени за финансиране на военни действия. Въпреки всички усилия на израелските служби и стотици предотвратени атаки, през юни атентат, при който терорист започна да стреля напосоки в централен Израел, отне живота на един човек, а петима други бяха ранени. В тази връзка израелската армия съобщи, че планира да установи постоянна база в Самария, в района на гр. Дженин, който е едно от огнищата на терористична дейност. Това решение е част от коренна промяна в подхода към сигурността. След края на Втората интифада (2005 г.) армията разчиташе предимно на целенасочени операции, основани на разузнавателна информация. При тези операции се изземваха оръжия и ликвидираха активисти, но в крайна сметка нищо не се променяше. Когато през януари 2025 г. армията установи трайно присъствие в района, това доведе до 70% намаление на атаките, затова се смята, че постоянна военна база ще доведе до положителни резултати.

В края на юни Израел разгневи Турция и с дипломатическия ход, който предприе за признаване на арменския геноцид, като стана 36-ата държава, която официално е взела това историческо решение. Въпреки че това решение беше приветствано, мнозина, включително и в Израел, коментираха, че то отдавна трябваше да бъде факт. С години Израел отлагаше това решение, отчасти за да запази отношенията си с Анкара и поради стратегическите си връзки с Азербайджан. Влошаването на отношенията с Турция доведе до естествения развой на този въпрос. Решението беше приветствано и от арменската общност в Израел. Арменският квартал обхваща една четвърт от Стария град на Йерусалим.

Връщаме ли се в 30-те години на миналия век? (източник: Israel Today, All Israel News)

Хотел в Германия заяви на израелско семейство, което искаше да направи резервация: „Съжаляваме, в нашия хотел не се допускат евреи“, което предизвика бурни дискусии относно възобновяването на антисемитски инциденти в страната почти 100 г. след като нацистката партия дойде на власт. След подадена жалба туристическата платформа Booking.com премахна обекта от сайта си. За съжаление това не е изолиран случай в страната. Наскоро собственик на магазин за вещи втора употреба поставил табела на вратата си: „На евреи не им е позволено да влизат тук! Нищо лично, не е антисемитизъм, просто не мога да ви понасям!“ След като полицията му заповядала да премахне табелата, той я закачил на стена вътре в магазина си. В последвалото съдебно дело мъжът е получил шестмесечна условна присъда и глоба.

Във Великобритания, където нападенията срещу евреи стават все по-чести, служител в хотел изписал на телевизионния екран на еврейско семейство, което било отседнало там: „Свобода за Палестина“. Разследването показа, че надписът се появил само в стаята на това семейство, но хотелът така и не успя да установи кой е служителят.

В Канада мъж застреля полицай и равин пред еврейски център в Монреал. За съжаление мнозина в страната споделят, че в Канада се наблюдава тенденция да се мълчи, когато се сблъскват с антисемитизъм. Например, д-р Тед Розенберг напусна 30-г. си кариера в Университета на Британска Колумбия, след като ръководството не предприе никакви мерки срещу антисемитските изявления на студенти и колеги. Понякога мълчанието говори повече от думите.

Полицията в няколко държави-членки на ЕСотчита увеличение на антисемитските инциденти, особено на тормоза и насилието в интернет. В Испания има ръст на антисемитските нападения с 86%. В Нидерландия атаките са предимно срещу еврейски центрове и училища. Наскоро 20-г. младеж беше обвинен, че е планирал да заложи експлозиви в синагога. През юни пътниците на самолет, пътуващ от Тел Авив за Любляна, Словения, бяха уведомени, че ще трябва да кацнат в Загреб, Хърватия, след като словенските власти отказаха разрешение за кацане. През последните две години Словения, в лицето на своето ултра-ляво правителство, се оказа един от основните критици на Израел в ЕС, но проведените наскоро избори вещаят промяна на позицията на страната, тъй като новоизбраният премиер е известен с подкрепата си за еврейската държава през годините.

В същото време Еврейската агенция съобщава за нарастващ интерес сред евреите, живеещи в Западна Европа, към алия в Израел, като често за мотив се посочва нарастващият антисемитизъм. За съжаление България не прави изключение и антисемитски прояви вече не са рядкост не само в социалните мрежи, което налага нашите усърдни молитви!