ШОФАР декември 2024

Кой ще занесе Евангелието в Газа след войната? (източник: All Israel News)

Въпреки всички разговори за това как би трябвало да изглежда „денят след войната в Газа“, политиците изглежда нямат убедителни планове. Но има ли Църквата план за Газа? Как можем да се погрижим за повече от 2 млн. страдащи палестинци и да им занесем надежда? Кой ще занесе Евангелието в Газа?

Том и Джоан Дойл, основатели на „Непознати служения“, служат в арабския свят повече от 25 г. Те призовават християните „да се молят за съживление от Святия Дух в Газа“. Те не само носят Евангелието до мюсюлманите, но ги обучават и екипират. И двамата са посещавали многократно ивицата и поддържат постоянна връзка с християнската общност там. Том и Джоансмятат, че има надежда за палестинците мюсюлмани, въпреки войната, а може би дори и заради нея. „Мюсюлманите започват да се обръщат към Христос. Хора, които от поколения са мюсюлмани, казват: „Искам нещо различно“. Обръщайки се към Исус, те са преобразени. И нещо повече – след като повярват, те спират да мразят Израел“. Том описва свой приятел от Газа на име Махмуд, който е бил мюсюлманин. Когато повярвал в Христос, той казал: „Искам да бъда истински ученик на Христос“. След това Махмуд прочел Проповедта на планината и започнал да се бори с концепцията „обичай врага си“. За него врагът се намирал отвъд оградата. Това бил Израел и евреите. Махмуд ги мразил, но Исус му казвал да ги обича. Постепенно Бог заменя омразата с любов. Когато Махмуд чува звука на ракетите, които летят от Газа към Израел, той започва да се моли за евреите от другата страна на границата. „Омразата може да бъде заменена с любов. Не мисля, че ООН може да се справи с това“, казва Том. „Само Исус може да промени сърцето“.

Сем. Дойл са чували много вдъхновяващи истории за мюсюлмани в Близкия изток, които се обръщат към Христос и оказват влияние върху другите около тях. Някои от тези истории са включени и в техните книги: „Жени, които рискуват: тайни агенти за Исус в мюсюлманския свят“ и „Сънища и видения: Събужда ли Исус мюсюлманския свят?“ Сем. Дойл имат канал в интернет, наречен „Намерих истината“, където бивши мюсюлмани споделят своя духовен път към Христос. „Началото беше бавно, може би 4000 души гледаха тези клипове. А сега гледанията са почти 2 млн. на месец. Хората гледат тези видеа от различни страни из целия Близък изток“, казва Том.

Съпругата на Том, Джоан, е имала възможност да работи с жени в Газа по време на многобройните си посещения там. Тя установила, че много от тях са водили ужасен живот - дори преди войната - и са били подложени на всякакъв вид насилие. „Ако успеем да достигнем до тези жени с любовта на Исус, те наистина ще повлияят на семейството си, те са духовните пазачи на своите семейства. Те могат да преобразят цялото си семейство, като започнат от децата си. Съпрузите им виждат промяната в тях. Често те биват привлечени от тази промяна и след това също приемат Исус“.

Молитвата на Джоан за „деня след войната в Газа“ е християните да започнат да достигат до децата в Газа с любовта на Исус. Палестинските деца са индоктринирани у дома, в джамиите, в медиите и в училищата. Те се учат да мразят евреите и да възхваляват мъчениците. Джоан разказва: „Познаваме една жена на име Дина - учителка в детска градина в Газа. Тя е преподавала в летните лагери на „Хамас“ и е трябвало да учи тези деца на джихад“. Един ден Дина, която преподава на деца от предучилищна възраст, се обадила на Джоан и Том и казала: „Искам да ги уча, че Исус е добрият пастир“. Когато сем. Дойл й казали, че ако бъде разкрита, рискува да бъде убита от терористите, Дина настояла: „Вече съм приела това и съм готова да дам живота си за Христос“. Джоан казва:  „Всички сме привлечени от любовта. Бог ни е създал да обичаме, защото Той е любов. Така че, ако можем да достигнем до тези деца в ранна възраст и да трансформираме съзнанието им, това е надеждата за следващото поколение.“

Аз съм дисидент от Газа, който се крие от „Хамас“ и чака деня, в който терорът им ще приключи(източник: All Israel News)

Болката на хората в Газа е тежка и продължава от дълго време, но е много различна от това, което ни представят голяма част от световните медии. Ще започна с най-мрачния и трагичен ден в историята на Газа - сутринта на 7 октомври. Събудихме се с новината, че бойци на „Хамас“ са преминали границата с Израел. Гледахме ужасяващите сцени по Ал Джазира - убийства, отвличания и малтретиране на жени и възрастни хора. Онази сутрин се почувствах принуден да заема позиция и да заклеймя тази лудост. Спомням си, че написах във Фейсбук: „Защо никой не ни попита за мнението ни, след като ние сме тези, които страдат най-много от тази лудост?“Тогава публикацията ми не привлече много внимание, защото нямах много последователи. Войната току-що беше започнала и моят район в северна Газа беше тежко бомбардиран, което ме принуди да избягам със семейството си от южната част, следвайки инструкциите за безопасност. Започнах да публикувам в социалните мрежи, убеден, че дните на „Хамас“ са почти приключили. Многократно осъждах нападенията от 7 октомври - не само заради това, което последва, но и защото като човешко същество отказвам да подкрепям нападения срещу цивилни граждани. Последователите ми в социалните мрежи започнаха да се увеличават. В края на юни обаче, след като публикувах подигравателен пост за смъртта на боец на „Хамас“, нещата взеха мрачен обрат. „Хамас“ го представяше като герой, но аз го познавах от училище - беше наркоман и се беше присъединил към „Хамас“ само защото не искаше да учи. Направих саркастичен коментар за това колко хора решават съдбата на цялото население.Последваха смъртни заплахи. Хората ме обиждаха, проклинаха майка ми и сееха омраза. За щастие, някои колеги от Газа и палестинци, които вярваха в посланието ми за мир, ме защитиха, осъждайки 7 октомври, но заплахите продължават и до днес. Сега се укривам в къщата на далечен роднина, страхувайки се, че „Хамас“ може да ме открие и да ме измъчва, каквато е практиката им с всеки, който се осмели да критикува управлението им.

Нека ви разкажа за себе си. Роден съм и съм израснал в Газа под контрола на „Хамас“. За мен Газа винаги е била място без възможности за избор - място, където смъртта винаги е близо. Израствайки в семейство от средната класа в северна Газа, животът ни беше изпълнен със страх и репресии, както политически, така и социални. Като тийнейджър станах свидетел на улични сражения между Палестинската власт и „Хамас“. Видях колко лесно бойците на „Хамас“ убиваха съгражданите си само защото са от друга партия. Това ме накара да поставям всичко под въпрос: как можем да осъждаме Израел за убийството на палестинци, когато това е нашата реалност? Променя ли се смъртта в зависимост от оръжието, с което е изстрелян куршумът? Започнах да се противопоставям на „Хамас“ по време на обучението си в Ислямския университет в Газа. Изказвах се срещу репресиите, срещу управлението на въоръжените милиции в Газа. Застъпвах се за връщане към гражданско управление и отхвърлях влиянието на Иран, който носеше само разруха. Това доведе до множество арести за мен и изтезания в затворите на „Хамас“. През 2017 г. имах възможност да напусна Газа, за да се лекувам в Израел. (Световните медии няма да ви кажат, че дори и сега по време на войната в Газа, Израел приема палестинци за лечение в израелски болници, както и съдейства за транспортирането на критично болни в други арабски държави като ОАЕ. Само през ноември 230 палестинци от Газа са били транспортирани до Абу Даби със съдействието на Израел). Моето пътуване в Израел ме промени завинаги. Пътувайки из Израел, осъзнах колко различен може да бъде животът. От момента, в който пресякох КПП „Ерец“, реших да говоря с всеки, когото срещна - шофьори, войници и дори лекари в болницата. Човечността, с която се сблъсках там, беше потресаваща. По време на това пътуване тайно сключих мир с Израел. След лечението си се върнах в Газа и поднових обучението си, по-решен от всякога, че „Хамас“ трябва да си отиде. Участието ми в движението „Искаме да живеем“ и последвалият арест само засилиха решимостта ми, но започнах да губя надежда, че промяната може да дойде отвътре. Тогава реших да напусна Газа завинаги - план, който беше осуетен от атаките на 7 октомври. Сега се чувствам задължен да споделя историята си, за да не остане погребана в Газа. Не е ли странно, че докато световните медии отразяват войната, никой не споменава как ние, дисидентите от Газа, живеем в постоянен страх да не бъдем екзекутирани от „Хамас“? С нетърпение очакваме деня, в който управлението на „Хамас“ най-накрая ще приключи.

Линейки в памет на загинали християни във войната с Газа(източник: One for Israel)

Три линейки бяха дарени на „Маген Давид Адом“(израелския еквивалент на Червения кръст), в памет на двама християни, загинали във войната с Газа - Ионас Карусис и Урия Байер. Третата линейка беше посветена на членове на израелските служби за сигурност, които са дали живота си при изпълнение на служебните си задължения. Израелската служба за бърза помощ се финансира единствено от дарения.Линейките бяха осигурени от дарители-християни чрез израелската месианска организация „One for Israel”. По време на речта си лидерът й д-р Ерец Сореф изрази признателността си, както към загиналите християни, така и към дарителите: „Те не са евреи и не са израелци, но обичат народа ни и се молят за Израел. Това говори много във време, когато омразата към еврейския народ и държавата Израел е завладяла света“.

Сем. Байер се премества в Израел от Германия преди десетилетия, за да служи на „Божия народ“ според Исая 40 глава. Урия не е бил длъжен да отиде в армията, но доброволно се е записал в бойна част. Той губи живота си, сражавайки се за Израел. Медиите в Израел говореха за смелостта и саможертвата на Урия. Дори религиозни сайтове, които обикновено не са приятелски настроени към християните или армията, писаха с възхищение за Урия, наричайки го „солта на земята“ и възхвалявайки го като герой. Всички в Израел бяха докоснати от историята за саможертвата на сем. Байер. Йонас Карусис е единственото дете на родителите си, които се преместват в Израел от Солун през 1988 г. Той бе застрелян от палестински терористи в Яфо на 1 октомври заедно с още шест души. 26-годишният младеж е имал двойно гражданство (гръцко и израелско). Родителите на Йонас са лекари в Йерусалим. Новите линейки носят QR код с информация за Урия и Йонас, както и стих от Псалм 14:7: „О, да дойде от Сион избавление на Израел!“

Еврейско семейство дари 12 бомбоубежища на арабски общности в северен Израел (източник: Israel Today)

От началото на военните действия по северната граница на Израел 45 цивилни граждани са убити при ракетни нападения, повече от половината от които са араби. Ракетната атака на „Хизбула“ срещу друзкия гр. Маждал Шамс през лятото, при която загинаха 12 деца, играещи футбол, шокира региона. Инцидентът подчерта липсата на безопасни убежища в някои от северните общности на Израел, които се нуждаят най-много от тях.

Докато мнозина изтъкват дискриминацията като причина за липсата на бомбоубежища, позовавайки се на подобна липса в южните бедуински общности в пустинята Негев, едно еврейско семейство изрази загрижеността си за израелските арабски общности по много осезаем начин - от собствения си джоб.Дарителите, еврейско семейство, което е пожелало да остане анонимно, са взели решението след редица скорошни смъртни случаи в арабските общности, дължащи се на ракетни удари на „Хизбула“. Един от арабските жители на северен Израел коментира: „В едно предизвикателно време, когато всички сме изложени на заплахата на „Хизбула“, този невероятен жест на еврейското семейство ме трогва до дълбините на душата ми, когато виждам хора, които действат с любов, без да очакват отплата или публичност, само от искрена загриженост за живота на другите. Това вдъхновява и дава надежда за по-добро бъдеще за всички нас. Евреи и араби искат сигурност и добър живот. Благодаря от все сърце на това благородно семейство. С ваша помощ ще се молим да продължим да виждаме повече такива връзки, които ни обединяват и укрепват надеждата за мир.“