ШОФАР февруари 2024/ еврейска година 5784

27 януари - Международен ден в памет на жертвите на Холокоста

От началото на Холокоста през 1939 г. са изминали 85 г. На този ден често звучат думите „Никога вече“, произнасяни както от евреи, така и от неевреи, като един вид обещание да не позволим ужасите на Холокоста да се случат отново. Преди четири месеца тази фраза зазвуча в Израел под нова форма, а именно: „Никога вече е СЕГА!“ Причината беше зверското клане, извършено от терористите на „Хамас“ на 7 октомври. В Израел наричат 7 октомври „мини Холокост“ и сравняват „Хамас“ с нацистите, защото въпреки всички войни, които Израел води за оцеляването си след възстановяването на еврейската държава през 1948 г., не е имало друг ден след Холокоста, в който да бъдат избити, изнасилени, поругани и то по-такъв брутален начин толкова много евреи и отново, както и в Холокоста, „престъплението“ им е това, че са евреи.

Днес оцелелите от Холокоста са около 245 000, от които над 147 000 живеят в Израел. За съжаление някои от тях бяха убити от терористите, други бяха ранени и по чудо оцеляха, а някои станаха свидетели на отвличането на внуците си по време на бруталната атака. На 7 октомври терористите на „Хамас“ успяват да извършат това, което нацистите не са успели с Моше Ридлер. Моше е на 91 г. и на 11 г. успява да избяга от концлагер в източна Европа. Той е един от брутално убитите в кибуц Холит. 89-годишният Цви Солов оцелява през Холокоста в Полша и от 1959 г. живее в кибуц Нирим. Той преживява и атаката на „Хамас“, криейки се в дома си, но става свидетел на отвличането на своя съседка и сина ѝ. Като дете 89-годишната Цили Венкерт оцелява в гето в Молдова и е съкрушена от отвличането на внука си Омер. Тя вижда клиповете и снимките му в ръцете на терористите, които го влачат по бельо по улиците в Газа и се гаврят с него. 88-годишната Рут Аран от кибуц Бе‘ери вижда как терористите убиват сина ѝ и отвличат внучката ѝ, заедно с още 6 души от семейството ѝ. Тя казва: „Всяка нощ сънувам кошмари, сънувам телата на избитите из кибуца. Вероятно не ми остава много да живея, но тези спомени ще останат с мен до края на живота ми“.

Това са само някои от стотиците оцелели от Холокоста евреи, които преживяват ужасите на 7 октомври. За тях атаката на „Хамас“ е още по-тежка и травмираща, тъй като прави кошмарите от детството им да оживеят отново. И все пак те намират сили да протегнат ръка на утеха към пострадалите – като Хана Гофрит на 88 г., която е ужасена, когато разбира, че стотици деца в нападнатите кибуци е трябвало с часове да се крият под леглата и в гардеробите, за да не ги намерят терористите. „Спомените за това как аз трябваше да се крия с дни в гардероб във Варшава преди 80 г. ме връхлетяха отново“. Хана е написала книга, наречена „Пеперудата“, в която описва преживяното през Холокоста и как си е представяла, че е пеперуда и лети свободна, докато се е криела от нацистите. На специална среща с деца от кибуците, преживели атаката на 7 октомври, Хана прочете части от книгата си, насърчавайки децата, че въпреки ужасите, които са преживели, те могат да намерят радост и да имат щастлив живот.

Въпросът към нас и към целия свят е дали ние днес ще си спомняме и оплакваме загиналите евреи от Холокоста, но ще осъждаме живите евреи от нашето време, които се борят да предотвратят повторението на подобни зверства? Или ще имаме смелостта да признаем болката и страданието, причинени от това варварско нападение? Ще можем ли да разберем ужаса и решимостта на Израел да защити народа си, особено след като е известно, че в „Хамас“ все още има хиляди, които са готови на всичко, дори да жертват собствените си деца, само и само да избият повече евреи?

85 г. след Холокоста разбираме ли какъв е призивът към нас днес? Разпознаваме ли шанса си да покажем, че сме се поучили от миналото? Не можем да върнем миналото, но можем да помогнем за оформянето на настоящето и бъдещето: чрез думите си и още повече чрез това, което правим и което показва животът ни.

От снайперист за ООП до последовател на Исус (източник: All Israel News)

Тас Саада е палестински мюсюлманин, роден в ивицата Газа и израснал в Саудитска Арабия. Когато пораства, той става радикален ислямски терорист ив крайна сметка служи като снайперист в Организацията за освобождение на Палестина (ООП)и като шофьор на покойния палестински лидер Ясер Арафат. Животът на Саадасе променя радикално, когато става последовател на Исус Христос. „По никакъв начин не съм търсил Христос или християнството. На 23-годишна възраст отидох в Америка по препоръка на Ясер Арафат, за да продължа образованието си. Мразех американците точно толкова, колкото мразех и евреите. Но американците се отнасяха към мен с такова уважение и приемане - по-добре от собствения ми народ“, разказва Саада. ВСАЩ той работи като мияч на съдове и готвач. Един ден Саада сервира на един мъж в ресторанта. „Той ме погледна с такава усмивка и каза: „Благодаря ти, млади човече“. Като араби ние никога не благодарим на слугите си. А този човек ми благодари. Това докосна сърцето ми“, казва Саада. Двамата мъже останали приятели и години след първата им среща Чарли подарил на Саада Нов завет. „Тас, за да имаш мира, който имам аз, трябва да обичаш един евреин“, казал Чарли на Саада, който се вбесил. Чарли го попитал: „Какво знаеш за Исус?“ Когато Саада отговорил, че Исус е бил „пророк“, Чарли му казал, че Той е много повече от пророк и че е Божий Син. Саада казва, че се разгневил още повече и тогава Чарли го запознал с Евангелието на Йоан. „Той започна да ми чете: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и словото беше Бог“. Започнах да се треса. Изгубих съзнание след един стих... И в следващия момент се усещам, че съм на колене с вдигнати нагоре ръце и каня Исус в сърцето си“, спомня си Саада. „Разговарях със Светлината, много силна светлина, която казваше: „Аз съм Исус. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Следвай Ме.“

Саада взема решение да следва Исус и никога не поглежда назад. Друг важен поврат в живота му настъпва през 2003 г., когато за първи път пътува до Израел и след пристигането си веднага е арестуван. Саада казва, че е знаел, че това ще се случи. „Планирах го по този начин, защото исках да си призная всичко“, казва той. „Колкото повече растях в Христос, толкова по-виновен се чувствах и знаех, че трябва да оправя нещата с израелците и с другите хора, на които съм направил лоши неща“. Саада е разпитван от израелските власти в продължение на около 14 часа. На всеки час войниците се сменяли и задавали едни и същи въпроси. Той описва разпита като „емоционално и физическо изцеление“. Последният израелски полковник, който го разпитва, намира разказа на Саада за достоверен. „Защо дойдохте тук, за да ви арестуват?“, пита полковникът. „Казах, че е заради Исус, защото съм станал християнин. „Отдадох сърцето си на Исус и искам да оправя нещата“, отговаря Саада. „Имаш ли еврейска кръв по ръцете си?“, попитал полковникът. Саада каза, че го е погледнал в очите и е отговорил: „Какво мислиш, че съм правил като убиец?“ С това израелските власти го освободили. Той е сигурен, че Исус е имал пръст в изхода на продължилите часове разпити. Оттогава отношенията на Саада с държавата Израел прерастват в ползотворно сътрудничество.

Заедно със съпругата си Карън той е основател на „Надежда за Исмаил“ - служение, посветено на помирението между араби и евреи, и на „Семена на надеждата“ - хуманитарна организация, която предоставя стоки от първа необходимост на бедните в Близкия изток.

Какво очаква Израел и палестинците през 2024 г.? Саада прогнозира, че много от жителите на Газа, които се чувстват безнадеждни, изгубени и излъгани от „Хамас“, са на път да се откажат напълно от исляма, включително да отхвърлят лидерството на терористичното движение. Мнозина от тях на свой ред, казва той, ще приемат учението на Исус Христос.

Докато Израел все още воюва срещу терористите в Газа, мнозина в света се чудят как ще изглежда „денят след войната“. Но какво, ако политическата промяна не е най-важният аспект, който трябва да се вземе предвид? Може ли една духовна промяна да разбърка картите в израелско-палестинския конфликт? Тас Саада  вярва, че в ивицата Газа предстои голямо духовно пробуждане, когато терористичната организация „Хамас“ бъде окончателно победена. „Бог има план. Вярвам, че арабите и евреите също са част от него, и именно там е моята надежда“, казва той. Преди избухването на войната, започнала с изненадващото клане на 7 октомври, Саада планирал да се върне в Газа и да разшири работата си и служението си там. Той все още е твърдо решен да се върне; за да помогне за възстановяването на Газа и палестинското общество след войната. Саада не е единственият жител на Газа, който е претърпял такава промяна. Той знае за много други, като един агент на „Хамас“, който е подготвял самоубийствен атентат, но е бил спасен в последния момент. „Беше си сложил колан и беше готов да отиде на следващата сутрин, за да се взриви някъде в Израел“, казва той. „През онази нощ Исус му се явил и казал в съня му: „Това, което се готвиш да направиш, е зло. Аз съм Исус, последвай Ме.“

Мюсюлмани виждат Исус: светлината изгрява върху ония, които седят в тъмнина (източник: Israel Today)

Случвало ли ви се е да сънувате сияйна Божествена фигура? Оказва се, че много мюсюлмани в десетки ислямски страни са имали подобни сънища и видения. Някои изчисляват броя на подобни сънища на милиони през последните няколко десетилетия! Без много шум, често без никаква връзка с християни, Исса (Исус на арабски) се разкрива по чудодеен начин в сънища и видения на мъже и жени, живеещи в земи, покрити от сянката на смъртта, които изнемогват под жестоките господари на исляма (Исая 9:2 и 19:4).

Мисионерът Том Дойл разказва за срещата си с млад мъж на име Али в Газа. Историята на Али изразява разочарованието на милиони мюсюлмани - от техните политически и религиозни лидери, от исляма и от живота им. Али казва: „Това, което ме накара да преосмисля посоката на живота си, беше войната с Израел... Израелската армия ни предупреждаваше, когато се готвеха да бомбардират дадена сграда. Изпращаха текстови съобщения до цивилните палестинци, в които ги предупреждаваха: „Моля, излезте незабавно навън за ваша безопасност. Ние не сме тук, за да ви нараним. Ние преследваме само „Хамас“. Но „Хамас“ се възползва от това. Всъщност те затваряха хората вътре, така че да бъдат убити. Когато чух от първа ръка разкази за бруталните методи, които „Хамас“ използва срещу Израел – и срещу нас! - не можех да повярвам... Израелските войници се опитваха да защитят палестинците, докато „Хамас“ искаше да ни убие. Израелците превъзхождаха нашия народ по хуманност.“ За да вдъхне надежда на приятеля си Али, Дойл започва да му разказва истории за Исус, който се е явявал на мюсюлмани в Близкия изток. Отговорът на Али бил: „За мен ще бъде чест да сънувам Исус.“

Пакистанската мюсюлманска аристократка Билкис Шейх имала два съня, които заемат важно място в свидетелството ѝ за вярата в Исус, (което в крайна сметка я принуждава да избяга от родината си). По подобен начин Набил Куреши имал три сънища в контекста на мюсюлманското си възпитание, които го подканяли да последва Месията. В продължение на месеци той се борил с тези сънища, преди да реши да последва Исус независимо от цената. Той описва пътя си в книгата си „В търсене на Аллах, намерих Исус“.

Една млада жена на име Фатима в Саудитска Арабия повярвала в Исус в резултат на сънища. Тя написала стихотворение в деня на мъченическата си смърт, когато разбрала, че ще плати най-високата цена за новооткритата си вяра и мир: „Ние напуснахме Мохамед и вече не сме на неговия път. Ние следваме Исус Месията, ясната истина. Що се отнася до последните ми думи, моля Господа на световете... да разпространи Любовта Си сред вас, о, мюсюлмани“.

Хабиб е млад арабин, израснал във Витлеем. Той се присъединява към „Хамас“ поради недоволството си към Израел. Но когато Хабиб е тежко ранен при инцидент, той моли семейството си да го закара до КПП, където познава един израелски войник, който го пропуска бързо и го изпраща в болница „Хадаса“ в Йерусалим. Омразата на Хабиб към евреите започва да се разпада, когато израелската болница спасява живота му, въпреки че е палестинец. В болницата Хабиб сънува сияен мъж, който му казва: „Обичам те, Хабиб“. Скоро роденият във Витлеем арабин започнал да следва сияйния Човек, който също бил роден във Витлеем. Оттогава Хабиб се занимава активно със служението на помирение между евреи и араби.

Сирийски вярващ на име Адел разказва как често е канен на разпити от тайната полиция и как един от полицаите изведнъж започва да сънува Исус. „След като в продължение на няколко дни спазвах дискретна дистанция, един ден Мохамед [тайният полицай] ме спря на улицата и ми зададе въпрос, който никой от разпитващите не ми беше задавал... „Защо мислиш, че продължавам да сънувам Исус?“ Мохамед беше разтърсен. В повечето от срещите, обясни той, Исус му е задавал въпроси... Разбира се, той не е знаел как да отговори. Въпросът, който го преследвал най-много, бил, когато Исус го попитал: „Мохамед, защо Ме преследваш?“

Мюсюлманите са преследвани от срам и безчестие още от времето на Мохамед, но те не изпитват срам, когато им се явява Исус. Точно обратното. Те се чувстват поласкани, че Исус е дошъл при тях. След посещението на Исус, мюсюлманите, често казват: „Почувствах се обичан както никога досега“. „Чувствах се в безопасност и защитен“. „Никога не съм изпитвал такъв прилив на радост и мир“.

Според организацията „Отворени врати“, която публикува годишен списък на местата, където християните са подложени на крайно преследване и дискриминация, в Близкия изток се наблюдава „ужасяващ ръст“ на преследването на християни от мюсюлмани. Тази година християните са били подложени на най-много преследвания в Йемен, Либия, Иран, Афганистан, Ирак, Мароко, Катар, Египет, Турция и други страни от Близкия изток и с мюсюлманско мнозинство. И докато християните са преследвани в Близкия изток, те могат свободно да изповядват вярата си в еврейската държава и да се развиват и израстват в обществото.