ШОФАР януари 2024/ еврейска година 5784

За време като това: в чест на загиналия евангелски християнски войник от израелската армия (Илзе Щраус)

Винаги има цена. Това е един от най-важните уроци, които научих след 7 октомври. Народът на Израел я плаща ежедневно, точно както са го правили неговите предци във всяко поколение от деня, когато Бог обеща на един човек от Ур Халдейски: „ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе“ (Битие 17:7). Авраам и неговите потомци щяха да получатнесравнимата привилегия да бъдат избрани от всички народи на земята, за да живеят в близост и да познават единствения истински Бог - и да отразяват това познание в света около тях.Но с несравниматапривилегия винаги идва и висока цена. Едва Бог беше обявил, че е избрал Израел и се определи като Бога на Израел, врагът вече взенарода на прицел.

Да, Израел знае твърде добре цената на това да бъдеш Божият първороден. След 2000 г. на гонения, погроми, опити за геноцид и преследване от едно място на друго, потомците на Авраам се завръщат в Обещаната земя в едно грандиозно изпълнение на пророчествата. Но все пак тежката цена остава. Днес бащите отиват в синагогата за молитва на шабат с автомати, преметнати през рамо, а след тях вървят дъщерите им в дантелени рокли. Облечени в униформи мъже с тъжни очи и прошарени коси, които само преди два месеца са били млади, се снишават, за да поставят венец от цветя върху прясно изкопан гроб - един от цял ред от 17 нови гробни места само за ден. Поток от незаслужена омраза, последван от неописуема трагедия. Нов прилив на възмущение, омраза и открита враждебност, връщане към всички други периоди в историята, когато народите са се надигали с ярост, омраза и открита враждебност срещу еврейския народ.

Несравнимата привилегия наистина идва с висока цена и Израел знае това твърде добре. Но Израел не е сам в това отношение. Поне не би трябвало да бъде. Като вярващи ние също трябва да платим определена цена. И все пак, за разлика от Израел, ние често имаме възможност да изберем дали да платим тази цена или не. Можем да останем незабелязани, да избегнем кръстосания огън, да останем тихо в ъгъла и да изберем неутралитета. Или можем да се изправим, да говорим за това, което е правилно, дори да е непопулярно, и да заемем позиция на фронтовата линия като воини на Неговото царство. Първият вариант ни позволява да останем встрани от битката и по този начин да сме в безопасност - засега. Второто изисква цена: понасяне на подигравки; да бъдем странни за другите; да загубим бизнеса си; да се превърнем в мишена; да понесем физическо нараняване или дори смърт.

Сержант Урия Байер, 20-годишен военнослужещ от бригадата „Командос“, избра второто - и плати висока цена. Урия не е трябвало да служи в израелската армия, защото не е евреин; той се е записал доброволно - и то като войник в бойните части. Всъщност по време на войната Урия изобщо не е трябвало да бъде в Израел. Като неевреин с немски паспорт е можел да отиде, където си поиска. Но Урия избира да действа според това, което е правилно, дори да е непопулярно, и заема позицията си на фронтовата линия. На 17 декември той стана първият евангелски християнин, убит в Газа. Трябва да уточним, че семейството на Урия е изключително. Неговите баба и дядо пристигат в Израел през 70-те години, преследвани от спомена за случилото се с еврейския народ в родната им нацистка Германия. Работейки с организацията „Цедака“, те управляват къща за гости, която осигурява безплатни почивки за оцелели от Холокоста евреи, а по-късно създават старческия дом „Бейт Елиезер“ за оцелели от Холокоста. Бабата и дядото на Урия предават щафетата на своите деца, включително на неговите родители, Гидеон и Нили.

Две седмици преди 7 октомври чичото на Урия, Миха, сподели: „Ние сме тук по божествена заповед, която ни призовава да утешаваме и помагаме на народа на Израел.“ Сем. Байер отглеждат децата си в Израел, като им вдъхват същата любов към Израел, която произтича от Писанието. Всички млади от семейството се записват като доброволци в израелската армия. В средата на декември Урия беше тежко ранен по време на боеве в Газа и евакуиран в болница в Беершева. Въпреки всички усилия за спасяване на живота му, Урия умира. „Той вярваше дълбоко в това, което правеше“, казва чичо му. „В неделя в болницата се срещнах с един приятел от неговото подразделение, който също беше ранен, и той каза, че Урия е бил най-силният човек в екипа, както физически, така и психически.“ Урия беше погребан във военното гробище в Маалот-Таршиха. Улиците, водещи към гробището, бяха осеяни с почетен караул от израелци, облечени в тениски с лика на Урия и надпис „Герой на Израел!“. Всички ние искаме да бъдем избрани, призовани или да ни бъде поверено нещо уникално. Но с тази привилегия винаги идва и висока цена. Примерите са многобройни. Помислете за Йосиф, Йеремия, Исая и Давид. Помислете за Израел. И помислете за Урия.

Младежите от поколението „Тик-ток“ се бият като лъвове! (Авиел Шнайдер)

Възхищавам се на нашето младо поколение, което вече 3 месеца защитава страната ни и нашето право на съществуване. Смели млади хора, момчета и момичета, които на 7 октомври тръгнаха на война със светкавична скорост и без колебание, оставяйки всичко зад гърба си - включително мобилните си устройства. Поколението, което всички смятахме, че не може да живее без своите смартфони. От черния шабат на 7 октомври насам младите израелци, израснали със смартфони в ръце, доказаха, че са способни на много повече, отколкото всички ние първоначално смятахме. Те веднага разпознаха нуждата и оставиха всичко останало настрана. Това е поколението Z, в което всичко се случва бързо, като например в социалните мрежи. Те са герои, смели и активни, със завиден боен дух, не по-малък от поколението на бойците и първите пионери от 1948 г. Варварското нахлуване от Газа, войната и цялата ситуация, в която Израел се бори за своето съществуване и оцеляване, събудиха всички тях. Сега те са в реалността и това накара мен и много други бащи в Израел да се тревожим. Сега тези деца са разположени по границите на Израел, не само в ивицата Газа, но и в северен Израел на границата с Ливан, на Голанските възвишения, в морето и във въздуха. Те се сражават в най-тежката война от възстановяването на държавата Израел преди 75 години. И те не се оплакват.

Последната воля на един млад израелски войник показва любовта и отговорността му към тази страна. Бен Зусман (22 г.) загина в Газа през декември. Последните му думи трогнаха цялата нация:

„Пиша това писмо на път за базата. Ако четете това писмо, значи нещо се е случило с мен. Щастлив съм и съм благодарен за привилегията да защитавам нашата прекрасна страна и нашия прекрасен народ Израел. Ако нещо се случи с мен, забранявам ви да скърбите. Имах привилегията да постигна мечтата и съдбата си. Можете да бъдете сигурни, че ви гледам отгоре с широка усмивка. Вероятно ще седна до дядо и ще наваксаме пропуснатото. Всеки от нас ще разкаже какво е преживял и какво се е променило между войните. Може би ще поговорим малко и за политика. Когато, не дай си Боже, седнете на шива (еврейската седмица на траур), превърнете седмицата в забавление и радост с приятелите и семейството. Знаете ли, завиждам ви. Иска ми се да мога да седя там с вас. И още нещо. Ако, не дай си Боже, ме вземат в плен, жив или мъртъв, няма да позволя нито един войник да пострада заради каквито и да било преговори за освобождаването ми. Забранявам им да водят кампания, битка или нещо подобно. Не съм готов да видя терористи, освободени под каквато и да е форма заради мен. Моля, не разбирайте думите ми погрешно. Ще го кажа отново. Напуснах дома си, без дори да бъда призован за служба. Изпълнен съм с гордост и решителност и винаги съм казвал, че ако трябва да умра, то ще бъде, за да защитя народа си. Нека името ми никога не бъде забравено.“

Спасените бебета-близнаци празнуват първия си рожден ден в същия ден, в който спасителят им е убит в Газа (източник:Ynetnews)

Подполковник Томер Гринберг, командир на 13-и батальон на бригада „Голани“, падна в битка срещу терористите на „Хамас“ на 19 декември. По време на атаката на 7 октомври подполковник Гринберг спаси близнаците Гай и Рой Бердичевски, чиито родители Итай и Хадас бяха убити в кибуц Кфар Аза.  На 19 декември близнаците отпразнуваха първия си рожден ден. По време на атаката на „Хамас“ двете бебета остават в защитената стая в дома си в продължение на 13 часа, докато телата на родителите им лежат до тях. Майка им успяла да приготви шишета за тях за времето на престоя им в защитената стая, но в нея не останал никой, който да ги нахрани. Терористите се възползвали от плача на бебетата, като ги използвали като примамка за израелски войници. Терористите използвали дома на семейство Бердичевски като своеобразна хранителна станция, преди да продължат с поредните си убийства. Те седнали на балкона и изяли каквото намерили в къщата. Умишлено оставили бебетата живи, защото знаели, че войниците ще дойдат да ги спасят. Капанът им примамил няколко войници, които били ранени по време на опитите за спасяване на бебетата.

В крайна сметка войниците от 13-и батальон на бригада „Голани“ под командването на подполковник Гринберг успяват да спасят бебетата. „Томер не се предаде нито за миг; той се бореше, за да стигне до бебетата“, разказва Инбар, братът на Хадас. „Той и войниците му поеха контрола над терористите, спасиха Гай и Рой и ги занесоха до бронираната машина на бригадата, а оттам - до болницата. Томер ми обеща, че когато боевете спрат, ще дойде да посети бебетата, които е спасил. За съжаление, това няма да се случи. Той беше герой и в живота си, и в смъртта си. Мнозина ще говорят за битката, в която той загина“.

Израелско момче, което остана сирак при нападението на „Хамас“, отпразнува своята Бар Мицва (източник: Bridges for peace)

На 7 декември - първия ден от Ханука - едно израелско момче, чиито родители, две сестри и дядо бяха убити при нападението на „Хамас“,  отпразнува своята бар мицва [религиозен празник за навършване на 13 г. за момчетата]. Ариел Зохар от кибуц Нахал Оз избягва клането на 7 октомври, защото е излязъл да потича. Баща му Янив Зоар, 54 г., майка му Ясмин, 49 г., сестрите му Кешет, 18 г., и Техелет, 20 г., както и дядо му по майчина линия бяха убити. Сега той живее в дома на чичо си в Тел Авив.

Ариел намери в разрушения си дом два чифта тефилин (или филактерии) - малки черни кожени кутиийки с кожени ремъци, съдържащи пергаментови свитъци с изписани стихове от Тората, които се носят по време на сутрешните молитви и на празници. Първият чифт е този, който родителите му са купили в очакване на неговата бар мицва, която така и не дочакват. Вторият чифт е наследство на бащата на Ариел от дядо му Марко, който е оцелял от Холокоста и чиито родители са били убити от нацистите. 90-годишният Марко, който присъства на церемонията на внука си, му каза: „Родителите ми бяха убити, когато бях на 14 години. Днес имам внук, който живее в Израел! С теб сториха същото и отнеха родителите ти, но ти също ще имаш внуци в Израел!“

Не забравяйте семейство Бибас – родителите и двете невръстни деца все още са пленници в Газа (източник: All Israel News)

Едва ли има човек по света, който не го е виждал и не го разпознава – червенокосото 9-месечно бебе Кфир, което беше отвлечено от терористите в Газа заедно родителите си и с брат си Ариел на 4 г. Заснетото от „Хамас“ видео на ужасената майка Шири, която държи на ръце двете си деца, обиколи света. След освобождаването на над 100 заложници през ноември „Хамас“ заяви, че семейството е убито при въздушен удар на Израел в Газа, но тази информация не е потвърдена. Мнозина смятат, че „Хамас“ държи семейството и най-вече малкия Кфир като застраховка, знаейки колко много цял Израел очаква неговото завръщане. През януари Кфир трябва да навърши една година. Роднините на семейство Бибас и всички в Израел се молят Кфир да отпразнува първия си рожден ден у дома. Нека се присъединим към техните молитви.

„Това не е „освобождаване на Палестина“, това е тероризъм“, каза бившата „Мис Ирак“ по време на посещение на солидарност в Израел (източник: All Israel News)

Бившата „Мис Ирак“ Сарай Идан, която е и кандидат-депутат за Конгреса на САЩ през 2024 г., направи посещение на солидарност в Израел, където обиколи някои от израелските общности, които бяха нападнати по време на атаката и кланетатана 7 октомври. Бившата победителка в иракския конкурс за красота подчерта, че разрушаването на цели израелски общности не е заради „свободата на Палестина“. „Искам светът да види ужаса, който предизвика войната в Газа. Светът крещи „Свобода за Палестина“, нотук не става въпрос за освобождаване на Палестина. Избиването на невинни семейства и изгарянето на живи хора не е освобождаване на Палестина, това е тероризъм“, каза Идан.

Идан, която се определя като „светска мюсюлманка“ и подкрепя Израел, се сблъска с ответна реакция от родния си Ирак през 2017 г., след като публикува снимка с тогавашната Мис Израел Адар Ганделсман на конкурса „Мис Вселена“. Същата година Идан и семейството ѝ имигрират в САЩ. През 2019 г. режимът в Ирак отне иракското гражданство на Идан.

„Не ме интересува каква е религията ви, ако вашият Бог ви позволява да правите това в негово име, значи вашият Бог греши. Съзнанието ми все още е травмирано от видяното, от миризмата на мъртвите тела. Срам за тези, които се преструват, че клането на 7 октомври не се е случило“, написа тя в социалните мрежи след посещението си в Израел.