ШОФАР ноември 2023/ еврейска година 5784

Заплаха за съществуването ни? Не беше ли това страхът на поколението на нашите родители и баби и дядовци? (Джуди Лаш Балинт)

Какво ще направите, когато съседите ви започнат да изпълняват отдавна заявеното си желание да ви унищожат? Ами просто отивате на полето, за да засеете нови култури и да приберете реколтата, която чака да бъде прибрана след клането на 7 октомври. През последните няколко дни хиляди израелци и много доброволци от чужбина насочиха скръбта, шока и възмущението си към традиционни ционистки действия. Откликвайки на призива на стотици фермери, млади и стари от всички слоеве на обществото се стекоха към полетата и оранжериите на десетки кибуци и мошави, за да обработват земята. В мошав Талмей Йосеф, само на няколко километра от пропускателния пункт Керем Шалом към Газа, десетки хора се появиха за изтощителната работа по засаждане на домати в песъчливата почва. Други се отправиха към един от нападнатите кибуци – Ре‘им, за да помогнат за оран на полетата за първи път от повече от две седмици след ужасните събития, които се случиха там. Дори кибуците в централен Израел усещат недостига на работна ръка, причинен от призоваването на резервистите и от заминаването на чуждестранните работници, които се отправиха към страните си с началото на войната. Мошав Ханиел близо до Нетания отправи призив за помощ в овощните си градини с авокадо и толкова много хора се отзоваха, че се наложи да връщат някои.

За мнозина необходимостта от активно участие в някаква физическа дейност в подкрепа на военните усилия е начин да се опитат по някакъв начин да се справят с осъзнаването на това докъде могат да  стигнат нашите врагове и съседи, за да постигнат целта си за унищожение на еврейската държава. Да, всички знаехме за тези ясно формулирани цели, записани в устава на „Хамас“, но малцина можеха да си представят, че те могат да бъдат осъществени толкова лесно за един ден.

Степента на подкрепа за „Хамас“ сред израелските араби и палестинците, живеещи в Юдея и Самария (Западния бряг), не е известна, и досега „Хамас“ се проваля поне на един фронт в тази война. Терористичната организация все още не е успяла да разпали тези араби да започнат прояви на насилие, както направиха при последния голям сблъсък с „Хамас“ през май 2021 г.

Трудно е да осъзнаем, че някои от нашите съседи може да таят мисли, подобни на тези на „Хамас“, но тук, в Йерусалим, през последните две седмици полицията е арестувала 110 араби, заподозрени в подстрекателство към терор. Срещу седемнадесет от тях вече са повдигнати обвинения. Един от тях е бил чистач в училище. Един е лекар в болница „Хадаса“. На двама мюсюлмански проповедници от джамии в източната част на града са повдигнати обвинения за излъчване на подстрекателски послания. Тази седмица на детска площадка в близост до нашия апартамент бяха открити графити в подкрепа на „Хамас“.

От началото на войната медиите в Израел всеки ден дават гласност на свидетелствата на оцелелите от ужасите и на историите на героите, които са ги спасили и са се изправили срещу терористите.

Някои от тях разказват за преживяванията си, все едно са изключили всичките си емоции, докато други не успяват да се сдържат, докато описват сцените, на които са станали свидетели. Това поразително напомня на интервютата с оцелели от Холокоста и националната ни потребност да се помни, документира и съхранява паметта на загиналите.

След като генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви пред Съвета за сигурност, че атаките на „Хамас“‚ „не са се случили във вакуум“, израелският посланик в ООН Гилад Ердан обяви, че отсега нататък Израел ще отказва да издава визи на представители на ООН. По-късно Гутериш се опита да оттегли думите си, но без успех. Председателят на Мемориала на Холокоста „Яд Вашем“ Дани Даян осъди „безчувствените коментари“ на Гутериш и нарече лицемери онези, които идват на официални посещения в Музея на Холокоста в Йерусалим. Той продължи: „Избиването на евреи от „Хамас“ на 7 октомври беше геноцидно по своите намерения и изключително брутално по своята форма. То поставя на изпитание искреността на световните лидери, интелектуалци и влиятелни личности, които идват в „Яд Вашем“ и обещават „Никога повече“. Онези, които се опитват да „разберат“, търсят оправдаващ контекст, не осъждат категорично извършителите и не призовават за безусловно и незабавно освобождаване на заложниците, се провалят в обещанието си. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се провали“.

Преди 7 октомври повечето евреи наистина не можеха да си представят, че през 2023 г. може да има такава заплаха за съществуването на еврейската държава. Тези страхове бяха за поколението на нашите родители, баби и дядовци. Сега, в безсънните си нощи, ние се опитваме да свикнем с новата реалност. След това търсим следващата възможност да се отправим към полето, за да посеем за бъдещето.

Как израелските семейства се справят с новата реалност в Израел (Авиел Шнайдер)

Това, което преживява Израел в момента, не може да се сравни с атмосферата около нито една предишна операция или война, включително войната на Йом Кипур през 1973 г. Измина месец, а ние все още не можем да повярваме как и защо се случи това. Този път амаличаните нахлуха в Земята ни и избиваха цивилни. В медиите те са наричани „Хамас“, Ислямска държава или нацисти. Според Библията амаличаните са грабителски номадски народ, който е живял в южните райони на днешен Израел, в пустинята Негев, и се смята за заклет и наследствен враг на Израел. Всички в Израел говорят за амаличаните. Когато съм в Йерусалим през деня, по улиците няма много млади хора. Повечето от тях са извикани в армията. Този път хората изпитват нещо различно, истински екзистенциален страх. Носят се и редица слухове за възможна многофронтова война, която ще оформи „нов ред“ в Близкия изток. Не знам дали това е вярно или не. Не е лесно, но трябва да се справим.

Бих искал да се обърна към вас днес не като главен редактор на „Israel Today”, а като баща на пораснали вече деца, които внезапно станаха войници. Един поглед към това, което се случва във всеки дом в страната. И тримата ни синове, както и зет ми, са на служба в запаса от сутринта на 7 октомври. Всички синове на мои приятели и съседи на възраст под 40 години получиха повиквателна за войната. Тези дни всички работим денонощно, за да ви съобщаваме истината за тази война. Но през тези дни нещо друго е първата ми грижа. Защото първо, като баща, аз, заедно с моите другари и приятели, се грижа за нашите войници на фронта.

Животът в страната се е променил за всички. Вкъщи жените затварят херметически всички врати през нощта, всички щори са спуснати и дори вратата на градината трябва да се заключва по нареждане на дъщеря ми. Двете ни дъщери спят в защитената ни стая, а когато се включи сирената, всички отиваме там. Живеем в мошав и къщата ни се е превърнала в крепост. Вече месец спя с пистолета си под възглавницата. Това не е шега, всеки в мошава, който има оръжие, прави това. Всички мъже, които не са призовани в армията, денонощно пазят и патрулират. Създадена е „военна стая“, която, подобно на своеобразен местен щаб, следи изцяло какво се случва в селището ни. Тъй като живеем на по-малко от три километра от контролираните от палестинците територии и между тях и нас няма дори ограда, както по границата с Газа, всички общности в района на Юдейските хълмове около Йерусалим са предупредени, че и ние можем да бъдем изненадани от терористи. Преживяното на 7 октомври принуждава всички в Израел да бъдат нащрек.

Майка ми, която ще навърши 80 г. след два месеца, не се е спряла откакто всичко започна. През първите дни тя беше най-вече уплашена. След като се поуспокои малко, се премести в кухнята и започна да приготвя храна в количества, сякаш в къщата ѝ живееше цял военен батальон и тя трябваше да ги храни. Това е нейният начин да се успокои и да се почувства полезна.

Защо ви разказвам всичко това? За да видите, че животът ни продължава, но по различен начин, не както преди месец. Живеенето на живота изтласква страховете настрани. Твърде заети сме, за да се свиваме.

В целия този хаос от време на време се появява лъч надежда, а както знаем и най-малката светлинка е достатъчна да разпръсне мрака. Истории, които могат да дадат различна перспектива и малко сила. Не е лесно, защото болката е много силна. Но такива истории са много важни. Като сватбите по време на войната, които не са една и две. Има сватби, които се провеждат във военните  база, защото младоженецът не може да напусне базата. Има сватби, на които не могат да дойдат всички поканени роднини, защото половината са на бойното поле. На 27 октомври се ожени единият ни син. Бяхме определили датата за сватбата на Томер и Естер преди повече от половин година. Ожениха се в градината ни, като до последно не знаехме кой ще успее да дойде. Не знаехме дори дали Томер ще бъде пуснат от базата му. В крайна сметка го пуснаха за няколко часа. По време на церемонията равинът даде думата на Томер. Той благодари на всички, които бяха успели да дойдат. След което каза, че иска всички да почетем паметта на един от най-добрите му приятели, който живееше само през няколко къщи и който загина на 7 октомври, защитавайки народа си. Накрая Томер извика: „Ам Израел Хай“ (Народът на Израел е жив) и ни напомни, че сме длъжни да се радваме, защото ако не го направим, враговете ни са победили. „Пак ще се чуе в градовете на Юда и по улиците на Йерусалим: глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста!“ (Еремия 33:10, 11) Бог е милостив Бог, Той иска да ни накара да се радваме и да продължим да съграждаме Земята. На следващата сутрин всички момчета отново бяха на път към базите си по границите.

Неразказаните истории, които няма да видите в световните медии (източник: Israel Today)

Героична засада: Тази история разказва за героичната храброст на двама бедуински арабски войници, които са членове на подразделението на израелската армия за обследване на пустинята. По-младият от двамата войници е свалил горната част на униформата си, за да прилича повече на терористите на„Хамас“, които също са били облечени в зелени униформи. След това започнал да им вика на арабски: „Елате... тук.“Спечелил доверието им дотолкова, че подмамил няколко терористи да излязат от укритието си и да приближат неговата позиция.В този момент неговият командир, подполковник М., започнал да отстрелва терористите. Двамата бедуински войници успели да убият много нападатели и несъмнено изиграли важна роля в усилията на армията да си върне контрола над базата. Още по-важно е, че така са спасили живота на много израелци.

Мюсюлмански лекар, използван като жив щит от „Хамас“: На 7 октомври лекарят д-р Тарек Абу Арар е хванат за заложник от „Хамас“ и прострелян два пъти. Д-р Арар шофирал за работа, когато видял спряла кола и ранен човек до нея. „Към онзи момент нямаше никакви сведения за атаката“, разказва д-р Арар. „За щастие, около 20 мин. по-рано бяхме чули сирената за ракетна заплаха, така че реших да облека бронежилетката си. Помислих, че става дума за катастрофа, затова спрях да помогна. Изведнъж, когато се приближих до колата, видях нещо, което приличаше на израелски войник в униформа. Той ми направи жест да дойда при него. Докато вървях към него и бях само на 10 метра, той изведнъж ме простреля в гърдите. Започнах да крещя и да се моля, убеден, че ще умра. Мислех, че е войник, който ме е взел за терорист. Тогава чух някой да казва на арабски: „Спри, спри, той е арабин“. Тогава разбрах, че това са терористи от „Хамас“. Когато погледнах назад, от храстите излязоха още около 10 мъже в униформи и започнаха да ме разпитват на арабски. Задаваха ми въпроси, за да проверят познанията ми за исляма. Те имаха автомати „Калашников“ и носеха униформи, които приличаха на униформите на израелската армия. Завързаха ме към един стълб в центъра на кръстовището и казаха: „Вече имаме заложник, няма да ни обстрелват“ и започнаха да стрелят по всяка кола, която минаваше, като се стараеха да убиват всички пътници. Това продължи два часа, докато армията не пристигна на мястото и не се стигна до престрелка между терористите и войниците. Тогава един от терористите ме простреля в крака от упор и даде знак с ръка, че следващият куршум ще бъде в главата ми. Започнах силно да кървя. През цялото това време се молех за чудо. 45 минути по-късно на мястото на инцидента пристигнаха командоси. Те успяха да ликвидират всички терористи и ме спасиха“. Д-р Арар е един от четиримата доброволци, които бяха ранени на 7 октомври, като друг един мюсюлманин, осигурявал медицинско обслужване на музикалния фестивал, е бил ранен и отвлечен от „Хамас“.

Бедуински собственик на хотели предлага безплатно настаняване на 3000 разселени израелци (източник: All Israel News)

Най-малко 22 израелци от бедуинската общност бяха убити по време на безпрецедентното нападение на 7 октомври. Освен това най-малко седем израелски граждани от бедуински произход все още са обявени за изчезнали.Сами Алкарнави, който е родом от бедуинския град Тел Арад, понастоящем управлява няколко хотела в Мицпе Рамон в центъра на пустинята Негев, разположен до живописния израелски кратер Рамон. Той решава да помогне на израелските си съграждани, без да иска финансова помощ от държавата. Бедуинският предприемач признава, че седмица преди „Хамас“ да нападне Израел, е имал усещането, че ще се случи нещо лошо. Той обаче смятал, че нападението ще дойде от ливанската терористична групировка „Хизбула“ на север. След като осъзнава мащаба на нападението, Алкарнави започва да предлага помощ на евакуираните от кибуците в петте си хотела.

Алкарнави е един от над 200 000 израелски бедуини, които живеят в пустинята Негев в южната част на Израел. Въпреки че военната служба не е задължителна за израелските бедуини, около 2000 души служат доброволно в израелската армия и често изпълняват важни роли. Бедуинските войници се считат за експерти в пустинната война и са висококвалифицирани в предотвратяването на контрабанда и други престъпни дейности по границата между Египет и израелската пустиня Негев.