ШОФАР октомври 2023/ еврейска година 5784

Историята зад пророческото възстановяване на Държавата Израел (автор: Дъг Хърши, източник: All Israel News)

„А на вас съм казал: Вие ще наследите земята им, и Аз ще я дам на вас за притежание, земя, където текат мляко и мед. Аз съм Господ, вашият Бог, който ви отделих от племената“ (Левит 20:24).

Повечето християни биха се съгласили, че съвременното възстановяване на Израел през 1948 г. е пророческо изпълнение на Писанията. Но 75 години след това мнозина са забравили някои удивителни подробности от тази наситена със събития епоха. Може би припомнянето на тези подробности ще ни даде надежда за днешния ден. Библейските пророчества са нещо, с което Бог ни уведомява за Своя план предварително. Често в Писанията слушателите не са осъзнавали този факт, докато не са се намерили в момента, който е бил предсказан. Същото може да се каже и за съвременното възстановяване на Израел. Макар че горният стих в Левит първоначално е бил изречен, за да подготви Израел преди хиляди години да влезе в Oбещаната земя за първи път, историята ни показва, че същият стих отново оживява през бурната пролет на 1948 г.

В петък следобед на 14 май 1948 г. (5 ияр 5708 г.) в Музея на Тел Авив набързо е свикана тайна среща, на която тихомълком са раздадени няколкостотин покани. Британският мандат в Палестина (управлението на Святата Земя от Великобритания между 1920 г.и 1948 г.) трябваше да приключи на следващия ден и британската армия си тръгваше, без съмнение знаейки, че пълномащабната война е неизбежна.

Пет добре обучени, добре оборудвани арабски армии бяха готови да нахлуят, превъзхождайки по  численост местните еврейски жители с 4 към 1 и с 8 към 1 по отношение на въоръжението, като се очакваше общото количество еврейски боеприпаси да свърши за 3-4 дни. И все пак, при тази ясно изразена несигурност, плановете за официално обявяване на независимост на еврейската държава безразсъдно продължават. Дори и тогава много малко неща изглеждат официални. Церемонията била организирана тайно с 24-часово предизвестие, тъй като имало осезаеми опасения, че арабите могат да нападнат по-рано от очакваното или че британците могат да се опитат да спрат декларацията. Само няколко дни преди това е договорено името на новата държава – „Израел“.

Споровете за това какво точно ще се съдържа в декларацията продължават до един час преди церемонията. Дори и тогава Давид Бен Гурион, който става първият министър-председател на Израел, прочита декларацията от собствените си ръкописни бележки, тъй като оригиналният свитък все още не е завършен. Освен това на тази церемония подписалите Декларацията за независимост подписват празен свитък, който по-късно е прикрепен към оригиналния окончателен документ. Това не е подготовката, която човек би очаквал за създаването на нова държава.

В 16:00 ч. церемонията започва, когато Давид Бен Гурион удря с чукчето си по масата и спонтанно се изпява песента „А‘тиква“ (Надежда), която скоро ще се превърне в национален химн на Израел. Тъй като до шабат и залез слънце остават броени часове, церемонията трябва да бъде кратка и излъчена на живо за всички, които са в обсега на новата национална радиостанция „Коль Израел“ (Гласът на Израел). След изпяването на песента Бен Гурион прочита декларацията от записките си и приканва гостите да станат с думите: „Нека приемем свитъка за основаване на еврейската държава с въздигане“. Равинът Йехуда Либ Фишман е помолен да прочете древната благословия „Шехекияну“, която се съдържа в Талмуда и която изразява благодарност към Бога за нещо ново или когато правим нещо вълнуващо за първи път. Равинът прави това,  треперейки и едва сдържайки сълзите си, напълно съзнавайки този значим момент, в който всички се намират. С тази благословия церемонията е прекратена. Само за 32 минути съвременната държава Израел се ражда след 2000 години, точно както са предсказали пророците и то под ръководството на предимно светски мъже.

Вечерта, когато настъпва съботата, започват еврейските празненства в новата еврейска държава и по света. Като част от всеки шабат по традиция са предвидени четения от Тората (петте книги на Мойсей) и Хафтара (избрани текстове от пророците). Традиционно се смята, че пророк Ездра е установил тези ежеседмични четения от Писанията като начин да запази единството на вавилонските изгнаници, когато те се завръщат в Земята. Тези седмични четения от Божието Слово продължават и до днес в синагогите по целия свят.

Предвидените четения (и то отпреди хиляди години) в онази петъчна вечер на 14 май 1948 г., след обявяването на независимостта са озаглавени „Кедошим“, което означава „свят“ и насърчава „святостта“ в Земята, в която Бог въвежда евреите след Изхода от Египет. В тази част четем думите: „А на вас съм казал: Вие ще наследите земята им, и Аз ще я дам на вас за притежание, земя, където текат мляко и мед. Аз съм Господ, вашият Бог, който ви отделих от племената“ (Левит 20:24). Какво обещание! Независимо от хаотичните времена и привидно непреодолимите шансове, това обещание от Тората е твърдо и скоро се сбъдва. И все пак това не е всичко. Почакайте да прочетете какво се съдържа в частта от Хафтара (пророците) за тази седмица, само няколко часа след обявяването на независимостта на Израел!

Събитията от петък, 14 май 1948 г., никога не трябва да бъдат забравени. Животозастрашаващият натиск, предстоящата унищожителна война и обещанията на древните пророци се преплитат в изпълнение на Божието слово. От гледна точка на човешката история, около създаването на държавата Израел има няколко фактически аномалии, които са трудни за обяснение. По време на процеса на основаване е имало безброй ситуации, в които държавата е трябвало да претърпи вътрешен провал или да бъде завладяна отвън. И все пак „нещо“ или „Някой“ я е запазил. Този „Някой“ също така ни е казал предварително какво ще направи.

Поставете се в онова време на 14 май 1948 г. Едва няколко години след Холокоста и в условията на предстояща и превъзхождаща ви по численост война, току-що сте чули радио-обръщението на Давид Бен Гурион, който е прочел Декларацията за независимост на Израел, включваща тези думи: „ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ ще бъде отворена за еврейската имиграция и за събирането на диаспората; тя ще насърчава развитието на страната в полза на всички нейни жители; ще се основава на свободата, справедливостта и мира, както предвиждат пророците на Израел...“

Може би още по-удивителна от частта от Тората в Левит 20 глава е традиционната част от Хафтара за онзи ден, която е от книгата на Амос 9:14-15: „И Аз ще върна от плен людете Си Израиля; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, и ще направят градини и ядат плода им. И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ, твоят Бог“

Възможно ли е това наистина да е вярно? Дали Бог е видял армиите, които се готвят пред нашите граници...??

От всички 54 седмични четения от Тората през годината и от всички дни, в които е можело да бъде обявена независимост, еврейските общности по света чуват тази декларация и думите на пророка заедно в рамките на няколко часа. По думите на известния писател и оцелял от Холокоста Ели Визел: „В еврейската история няма съвпадения.“ Само Бог е могъл да организира това. Евреите по целия свят четат тези древни пророчества и едновременно с това чуват текущите събития в Израел, буквално в рамките на няколко часа.

Когато Държавата е обявена и войната започна, еврейският народ е превъзхождан по численост във всяко отношение. Срещу един евреин се изправят четирима добре екипирани, нахлуващи арабски войници, които имат за съперник един фермер от кибуц или оцелял от Холокоста с минимално количество оръжия и боеприпаси. В първия ден на войната Израел не разполага с нито един самолет, има 1 танк, 3 бронирани машини и само няколко оръдия. Израел не разполага с достатъчно оръжия за хората, нито с достатъчно боеприпаси за оръжията. Мнозина си правят импровизирани оръжия или експлозиви от това, което могат да намерят, докато британските оръжейни блокади отпаднат и излишните оръжия от Втората световна война, закупени в чужбина, могат да бъдат внесени набързо в страната. За да бъдат нещата още по-трудни, повече от 30 % от еврейските защитници са нови имигранти, които не говорят един и същ език и все още не са научили иврит. Много от тях слизали от корабите, получавали оръжие за „добре дошли у дома“ и започвали да се сражават с врага в рамките на няколко кратки дни. Как да подготвиш местните жители и новите имигранти да защитават живота и домовете си, камо ли да обучиш армия при тези условия?

И все пак обещанията от Левит и Амос от първия ден на държавността остават. Бог изглежда не се интересува от шансовете. Нещо повече, първият пълен ден от израелската държавност е шабат - седмичният ден за почивка на нацията. Може би ви трябват няколко секунди, за да осмислите това. В условията на хаотични вътрешни сътресения, непреодолими външни шансове за унищожение и тежестта на обявената независимост на Израел за първи път от 2000 години насам, народът започва с вечните Божии обещания и указания за почивка. Само ако можехме да научим този урок, за да си почиваме в Неговите обещания въпреки всичко, което се случва около нас!

„И ще заселя върху вас много човеци, целия Израилев дом, да! целия; и градовете ще се населят, и запустелите места ще се съградят. И ще заселя върху вас много човеци и животни, които ще нараснат и се наплодят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви сторя по-голямо добро отколкото в началото; и ще познаете, че Аз съм Господ“ (Езекиил 36:10-11).

Да, възраждането на Израел през 1948 г. е изпълнение на древно пророчество, просто и ясно. И все пак колко бързо сме способни да забравим подробностите на Божието дело в наши дни.

Ако оставим настрана пророчествата и духовните размишления, никоя друга група от хора не е била насилствено извеждана от древната си родина два пъти, след това разпръсната сред народите в продължение на 2000 години, за да се завърне отново на същото парче земя като суверенна нация.

Завръщащите се хора идват като разпознаваем народ, поддържащ същите обичаи и традиции, дори възраждащ древния мъртъв език, на който някога са говорили техните предци.

Никога досега това не се е случвало в историята на човечеството. Може би още по-зашеметяващ е фактът, че целият този процес е предсказан преди 2700 години от еврейските пророци. На 14 май 1948 г. държавата Израел се възражда при най-безпрецедентни обстоятелства. Може би още по-безпрецедентно е как конкретни древни пророчества съвпадат с тези събития. Макар че повечето основатели и пионери на Израел далеч не са били религиозни, трудно е да се отрече, че през пролетта на 1948 г. се е случвало „чудо“. Поставете се на тяхно място. Копнежът на стотици поколенията - нашият древен народ се завръща в древната си родина и създава държава, носеща същото име „Израел“, както е предсказано от много пророци! Но колко дълго тази неорганизирана млада държава може да оцелее в предстоящата на следващия ден унищожителна война? Може ли един такъв обсаден народ в една пуста земя да оцелее пред лицето на такива непреодолими шансове?

Изтреблението на 6 милиона евреи в Европа и надигащите се антиеврейски бунтове в много страни по света все още са болезнено отворена рана. Десетилетия преди интернет и социалните мрежи евреи от цял свят решават да се завърнат у дома, без да знаят какво ще намерят и колко други ще дойдат. Еврейските имигрантски лагери, както в чужбина, така и в страната, са много зле подготвени за притока на бежанци от различни нации, езици и с различни нужди. Лагерите са пренаселени, нефинансирани и често изпитват затруднения с посрещането на основни медицински и човешки нужди, като по този начин постоянно се намират на ръба на хуманитарна катастрофа. Голяма част от тези събития се случват под възпрепятстващия поглед на британците, които ограничават потока от имигранти да достигне до земята, като дори ги държат в лагери до 1948 г. След 14 май портите се отварят.

Когато тези хора най-накрая пристигат, хиляди от тях са представители на много различни национални култури, условия на живот и очаквания. Местните власти са напълно претоварени. Много от тях пристигат само с дрехите на гърба си, бягайки с цената на живота си от региони и държави, които искат да ги изгонят или убият. Те пристигат в една безмилостна земя от пустини и блата, за да се изправят срещу нахлуващ враг, който ги превъзхожда числено 4 към 1.  И все пак, когато войната по чудо завършва с победа, евреи от целия свят продължават да се завръщат. Според повечето оценки през 1948 г. в Израел живеят 650 000 евреи. Само три години по-късно, през 1951 г., пристигат още над 700 000 имигранти, което увеличава населението повече от два пъти. Това допълнително натоварва младата, уморена от войната и финансово нестабилна еврейска държава на всички нива.Къде да сложите всички тези хора? Има сериозен недостиг на жилища, храна и работни места, а отбраната и сигурността са подложени на постоянни предизвикателства поради непрекъснатите арабски набези. Всичко това се случва в земя, която и без това е била опустошена и изпитва затруднения, дори преди разрушенията, причинени от регионалната война. В продължение на години повечето израелци живеят в палатки и с почти никаква храна и ресурси. И все пак семействата някак си се хранеха, процъфтяваха и се развиваха. Въпреки трудностите много от първите пионери на Израел днес казват, че си е струвало, и се гордеят, че са израелци.

Никога в историята на човечеството не се е случвало населението на дадена страна да поеме толкова голям брой имигранти и да удвои числеността си за три години. Само в Държавата Израел. Прочетете пророчеството на Езекиил по-горе, а след това прочетете този факт отново.

Днес евреите продължават да се завръщат у дома, буквално умножавайки многократно населението от 1948 г. насам. Преди сто години Божието обещание в Езекил, че ще умножи народа Си в Земята на Израел, би било сметнато за невъзможно или идеалистично.

Днес ние я наричаме „Израел“. Ам Израел Хай! (Народът на Израел е жив!)

Еврейските празници през 2023/2024

Ханука – 7-14 декември

Пурим – 24 март 2024

Песах (Пасха) – 22-30 април 2024

Йом Ацмаут (Денят на независимостта) – 14 май 2024

Йом Йерушалаим (Денят на Ерусалим) – 5 юни 2024

Шавуот (Петдесятница) – 11-12 юни 2024