ШОФАР ЮНИ 2018

Парадът на нациите в Ерусалим – почит към Израел и оцелелите от Холокоста (източник: Kehila News Israel)

Няколко хиляди християни от 44 държави преминаха по улиците на Ерусалим на 15 май, за да отпразнуват 70 годишнината от възстановяването на еврейската държава през 1948 г. и да изразят любовта си към еврейския народ, както и да почетат оцелелите от Холокоста. Към парада на нациите се присъединиха и израелци, сред които депутати и деца с увреждания.

Жителите на Израел са свикнали християни да организират паради по улиците на Ерусалим, казвайки „Не!“ на антисемитизма и публично заявявайки подкрепата си за еврейската държава. Един такъв пример е годишният Ерусалимски марш по време на празника Сукот – Шатроразпъване. Но Парадът на нациите на 15 май тази година беше малко по-различен, тъй като по-голямата част от участниците – християни бяха потомци на нацисти, които са участвали в избиването на евреи през Холокоста.

Организацията „Марш на живота“ – инициатива на потомци на нацисткия Вермахт, есесовците и германската полиция на нацистка Германия – организира първото си събитие в Ерусалим съвместно с коалицията „Ръка за помощ“. Освен парада по улиците на Ерусалим събитието включваше и тридневна конференция в Ерусалим, на която бяха почетени оцелели от Холокоста. Всичко това има за цел, до колкото е възможно, да се поправят грешките от миналото.

„От Холокоста към нов живот“ - гласеше надписът на един плакат. Депутатът Йехуда Глик прегърна плаката и участниците, докато минаваше по улиците на града рамо до рамо с Джобст Битнер – инициатор на движението „Марш на живота“.

Със знамената на Израел и на различни нации в ръце участниците в парада минаха по улиците на Ерусалим, тръгвайки от Кнесета (израелския парламент) и стигайки до хълма Сион, поздравявайки жителите и гостите на Ерусалим, наредени от двете страни на процесията. Те им раздаваха знаменца и бонбони. Разноцветният парад беше придружен от израелска музика и непринудени танци по пътя. Кулминацията на събитието беше концертът „Фестивал на живота“, който беше предаван по телевизията от Стария град на Ерусалим и на който специални гости бяха 1000 оцелели от Холокоста.

„За нас вие сте много специални и скъпоценни хора“, каза Битнер. „Сърдечно ви приветствам и искаме да ви почетем. Вие никога няма да бъдете забравени и споменът за вас трябва да се предава от поколение на поколение.“

Един от специалните гости беше Йехиел Александър, който присъстваше на събитието със своите деца, внуци и правнуци. Йехиел е бил изпратен в концлагер като дете. Семейството му е загинало, а той оцелял по чудо след два марша на смъртта. В края на войната концлагерът е бил освободен от американските войски. Той успява да стигне в Израел и се присъединява към новосформираните израелски военни сили и се сражава във Войната за независимост през 1948 г. 

И до днес той работи за запазване спомена за случилото се през Холокоста и участва в инициативите „Марш на живота“. „Участвал съм в два марша на смъртта, но и в пет марша на живота“, казва той.

Преди самия марш една от участничките обясни защо той е важен за нея. „Дядо ми е бил в Аушвиц и е участвал в построяването на лагера. Трябвало е да постави 16 км бодлива тел и да строи газовите камери“, каза Барбер Пфайфер пред събралите се хора. „Днес съм тук с цялото си семейство, за да кажа, че подобно нещо като Холокоста не трябва да се случва никога повече. Израел, ние стоим до теб, обичаме те и те подкрепяме“.

Няколко израелски лидери приеха тази подкрепа, сред които бяха президентът Рувен Ривлин, кметът на Ерусалим Нир Баркат и др.

Френските власти арестуваха двама души за бруталното убийство на жена, оцеляла от Холокоста (източник: Kehila News Israel)

Бруталното убийство на 85 годишна жена, оцеляла от Холокоста, беше окачествено като антисемитски акт от френската полиция, която арестува двама души по подозрение в извършването му. В края на март двама двадесет годишни младежи, единият от които отдавна познавал възрастната Мирейл Кнол, бяха обвинени в убийството й посредством множество намушквания с нож. Тялото на жената беше намерено отчасти обгорено, след като извършителите подпалили апартамента й. Френските власти посочиха като причина за убийството й факта, че е принадлежала към определено вероизповедание, т.е. защото е била еврейка.

През лятото на 1942 г. евреите в Париж са закарани на един от парижките стадиони от нацистите и френските им съмишленици. Почти всички, които се намират на стадиона, по-късно са убити в Аушвиц. Майката на Кнол успява да избяга с дъщеря си, тъй като има бразилски паспорт.

Убийството на Мирейл се случва година след убийството на Сара Халими, която беше изхвърлена през прозорец от съседа си, който викал „Аллах у‘Акбар“. Тогава френските власти бяха разкритикувани за това, че не са окачествили незабавно убийството като антисемитски акт. Във Фейсбук внучката на Кнол обвини за убийството на баба си нейния съсед-мюсюлманин. Лидерът на Представителния съвет на еврейските институции във Франция - Франсис Калифат – съобщи, че заподозреният е със северно-африкански произход. „Това прави убийството още по-ужасно поради факта, че Мирейл се е спасила от антисемитизма на нацистите, но в крайна сметка е била убита по антисемитски подбуди“, каза Калифат.

Френският министър на вътрешните работи Жерар Колом осъди престъплението, казвайки, че „да нападнеш евреин във Франция означава да нападнеш Франция и ценностите, върху които е изградена нацията ни“.

Сред другите антисемитски престъпления във Франция се нареждат убийството на четирима души в супермаркет в Париж през януари 2015 г. и убийството на равин и три деца в еврейско училище в Тулуза.

Носителят на наградата „Израел“ за 2018 г. беше отличен за изключителния му принос към алията (автор: Адир Янко)

Бившият министър, активист за човешки права, писател и председател на Еврейската агенция Натан Шарански спечели наградата „Израел“ за 2018 г. за изключителния си принос към държавата Израел в областта на алията (завръщането на евреите в Израел) и събирането на разпръснатите евреи. Името на победителя за тази година беше съобщено от министъра на образованието Нафтали Бенет.

Бенет поздрави бившия рефюзник (термин, използван за евреите от бившия СССР, на които съветските лидери с години са отказвали правото да направят алия), като каза, че той „символизира ционистката мечта от мрака на съветските затвори до светлината на свободата като лидер на Еврейската агенция, която и до днес работи за алията на евреите от четирите краища на света.“

В изявление след оповестяването на наградата Шарански каза, че тя е „огромна чест и огромна отговорност“. Той каза още: „Когато говорим за кибуц галуйот (събирането на евреите) заслуга за тази награда имат и съпругата ми Авитал и всички активисти за алията и всички затворници за Сион в бившия СССР, които неуморно се бориха за правото да направят алия в Израел. Заслуга за тази награда има и целият еврейски народ, който подкрепяше рефюзниците и тяхната борба за свобода“.

„Събирането на евреите продължава – днес алията е свободен избор, защото Израел е най-доброто място за реализацията ни като евреи и за допринасяне към бъдещето на еврейския народ. Трябва да направим всичко, за да гарантираме, че Израел ще остане дом за всеки един евреин по света.“

В аргументите си защо присъжда наградата на Шарански комитетът, отговорен за наградата „Израел“, писа: „Дейността на г-н Шарански е дейност в подкрепа на еврейския народ и държавата Израел, на която той е отдаден до степен, която дори застраши неговата свобода. Историята на живота му е знак и символ на борбата за правото на евреите да се върнат в Земята на Израел, да се заселят в нея и да живеят в нея достойно.“

Видни израелски обществени фигури поздравиха Шарански по повод получаването на наградата. Президентът Рувен Ривлин каза, че Шарански е „изминал дълъг и тежък път – от затворник за Сион – символ на борбата за свобода – до депутат, министър и сега председател на Еврейската агенция. Израел е благословен да има син като теб“.

От Гулаг до Кнесета. Роден през 1948 г. в бившия СССР като Анатолий Борисович Шарански, на известния активист е отказано да емигрира в Израел през 1973 г. след като съветското правителство заявява, че той е имал достъп до информация, която е от жизнено важно значение за съветската национална сигурност.

В последствие той става борец за човешки права и работи като говорител на Хелзинския комитет в Москва и става лидер на т.нар. рефюзници. През 1977 г. е арестуван по фабрикувани обвинения в държавна измяна и шпионаж в полза на американците и е осъден на 13 години тежък труд. След обявяването на присъдата Шарански произнася известните си думи: „На този съд нямам какво да кажа. На съпругата си и на целия еврейски народ казвам: „Догодина в Ерусалим!“

Шарански прекарва 9 години в сибирски затвор, половината от които в изолация, където здравето му се влошава до толкова, че има опасност за живота му. Шарански, който е шахматен гений, казва, че е успял да запази здравия си разум в затвора, като играе шах със самия себе си на ум. След деветте години в затвора, благодарение на значителен международен натиск и кампания, организирана от съпругата му Авитал, той е освободен на 11 февруари 1986 г. В същия ден той заминава за Израел, където продължава да се бори за правата на рефюзниците.

През 1995 г. заедно с говорителя на Кнесета и събрат по съдба - Йоел Еделщайн – Шарански сформира партия, която участва в политическия живот на страната. От 1996 до 2000 г. заема поста министър на индустрията и търговията, а след това и министър на вътрешните работи. Напуска правителството, когато става ясно, че преговорите на бившия израелски министър Ехуд Барак с палестинците могат да доведат до разделянето на Ерусалим. По-късно партията на Шарански се включва в коалицията на „Ликуд“ на настоящия премиер Бинямин Натаняху.

През 2009 г. Шарански е избран за председател на Еврейската агенция и заема този пост до 2018 г. На церемонията по оттеглянето му от този пост присъстваха бившият президент на САЩ Джордж Буш и премиерът Бинямин Натаняху, който му благодари за вярната служба. За дейността си Шарански е получавал много награди както в Израел, така и международни такива. Мемоарите му „Не се страхувай от злото“ са публикувани в САЩ през 1988 г. и са преведени на девет езика. Бестселърът „В защита на демокрацията – силата на свободата да победи тиранията и терора“ е преведена и на български език. Шарански получи наградата си по време на церемонията по честването на 70 годишнината от независимостта на държавата Израел.

Нивото на раждаемостта в Израел нараства (източник: Israel today)

Израелският статистически институт оповести нови цифри, които показват значително нарастване на нивото на раждаемостта в еврейската държава. През 2016 г. в Израел са родени 181 405 бебета, което е 92% ръст на броя на децата, родени през 1980. От тях 73.9 % са еврейски бебета, а 23.3% - арабски. Сред развитите държави Израел е с най-висок ръст на раждаемостта. За справка - в другите развити държави средният процент е 1.7%, докато в Израел той е 3.11%. 

Както повечето развити страни Израел преживя рязък спад на раждаемостта между 1950 и 2000 г. Но през последното десетилетие това се промени и в момента Израел изпреварва много арабски държави в региона. Например средният процент в Саудитска арабия през 1979 г. е бил 7.3%, докато днес е 2.7%. Подобна тенденция се забелязва и сред местното арабско население в Израел. Средният процент е спаднал от 6% през 1980 г. до 3.29% днес – малко по-висок от този за евреите в Израел, но докато сред арабите тенденцията е към спад, сред евреите тенденцията е към растеж. Смята се, че ако сегашният прираст се запази, до 2065 г. населението на Израел ще е 20 млн. души.

Палестинската автономия подкрепя равенството между половете, като позволява и на жени да стават терористи (източник: Israel Today)

Нежелаейки да остане извън битката за равенство между половете, която се води в по-голямата част от Западния свят, Палестинската автономия (ПА) изтъкна водещата роля на жените в палестинското общество. Например, повечето палестински лидери не виждат проблем в това жените да са рамо до рамо с мъжете в безмилостното избиване на евреи.

Струва си да отбележим, че най-кървавата палестинска атака срещу израелци е била извършена от жена още през 1978 г. Далал Муграби и екипът й от убийци от настоящата партия на палестинския лидер Махмуд Абас – „Фатах“ – отвлече пътнически автобус от крайбрежната магистрала на Израел и екзекутира 37 души, сред които и 12 деца. От тогава Муграби се смята за пример за подражание за палестинските момичета.

На Международния ден на жената през месец март генералният секретар на „умерената“ партия „Фатах“ – Тайеб Абд Ал-Рахим – посочи Муграби като пример за равенството между половете в палестинското общество: „Още от избухването на революцията през 1965 г. възгледите на палестинското национално освободително движение са били ясни в този социален аспект – ние не правим разлика между мъжете и жените в това отношение. Далал Муграби, която беше ръководител на екип от мъже, е доказателство за това.“

На 11 март се отбелязаха 40 години от клането в израелския автобус и Палестинската автономия се възползва от тази годишнина, за да насърчи младите арабски момичета да подражават на палестинската терористка, чиито ръце са изцапани с кръвта на десетки израелци. На събитие в местна гимназия Културният форум „Ал Ясер“ на ПА обяви целта си „да възвърне славата на палестинските момичета и жени – бойци за свобода – като Муграби и много други, които са пожертвали живота си за Палестина.“

ПА е поела ангажимент да спре всякакви форми на подстрекателство към насилие срещу евреи, но очевидно това е само на думи. За Израел това е една от основните пречки за мира.

Видението на Ердоган: Обединена „Армия на исляма“, която ще унищожи Израел за 10 дни (източник: Middle East Media Research InstituteMEMRI)

Статия в турски вестник, свързан с президента на Турция Реджеп Ердоган, разкрива желанието на режима да сформира „Армия на исляма“, която да атакува и унищожи Държавата Израел. Статията призовава всички 57 държави-членки на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) в мюсюлманския свят да обединят силите си, за да получат надмощие срещу израелските „окупатори“, които „тогава няма да могат да защитят страната си“.

Преведена и публикувана от Middle East Media Research Institute– MEMRI статията дава подробности за това как обединените сили на мюсюлманските държави по суша, вода и въздух ще могат да разбият военната мощ на Израел за 10 дни и да освободят „Палестина“.

Според MEMRI основните моменти в статията идват от уебсайта на турската компания за международна защита САДАТ, която насърчава пан-ислямското военно сътрудничество. Въпросната компания е основана от Аднан Танриверди – висш военен съветник на президента Ердоган. Мисията на компанията е „да помогне на ислямския свят да заеме полагащото му се място сред световните супер сили“.

Цитирайки военни източници MEMRI отбелязва, че САДАТ осигурява финансиране и военно оборудване за „Хамас“ в Газа с цел създаването на палестинска армия, която да воюва срещу Израел.

„Ако държавите от ОИС се обединят и сформират обща военна сила, това ще бъде най-голямата армия в света“, се казва в статията. „Общото население на тези страни е 1 674 526931. Броят на действащите войници в тези страни е поне 5206100.”

Статията посочва, че населението на Израел е малко над 8 млн. и военната му мощ – „значително по-малка“, отбелязвайки, че само населението на Истанбул е 14 млн. „Военните възможности на държавите от ОИС са значителни“, казва статията. „Техните армии имат необходимото оборудване да провеждат военни операции по суша, вода и въздух. Дори само Турция превъзхожда Израел и може да бъде важен център на операциите срещу Израел поради сухопътната си, въздушна и морска инфраструктура. Турция активно работи за създаването и подновяването на съюзи с мюсюлманските страни в Близкия изток и Африка.

„Тези, които вярват, че притежават Ерусалим днес, няма да имат и едно дърво, зад което да се скрият утре“, се казва още в статията, намеквайки за текста от Корана, според който и дърветата ще помогнат на мюсюлманите да победят евреите, ако се скрият зад тях.

Пасхално чудо: Ортодоксален евреин сънува Йешуа (автор: Чарлз Гарднър)

По време на празника Пасха, когато евреите си спомнят за Божието избавление от робството и въвеждането им в свободата, месианските евреи също така възпоменават смъртта и празнуват възкресението на Йешуа. Свидетелството на ортодоксалния евреин Йонатан Пери е пример за това как Бог работи сред народа Си в наши дни.

Йонатан обърнал гръб на Бога, когато баща му загинал, връщайки се от запас една година, а неговият равин не успял да му помогне да намери утеха. Тогава някой му дал картичка с Господната молитва „Отче наш“ в автобуса. Йонатан решил да каже молитвата. „Тялото ми започна да се тресе и ми идваше да се разплача“, казва той. След това потърсил в интернет и намерил един месиански уебсайт, но разбирайки, че става дума за Исус, се отказал, защото, както той казва, „не искал да става християнин“.

Малко след това избухнала войната в Газа и Йонатан бил извикан на фронта. Докато бил на пост един ден забелязал, че връзката на обувката му се е развързала и се навел да я завърже и точно тогава един куршум изсвистял покрай главата му!

Разтърсен, Йонатан разбрал, че Някой бди над него. По-късно през нощта, преживявайки случилото се, той видял в съня си един човек в бяла дреха, който протегнал ръка към него и му казал: „Синко, греховете ти са простени. Излез от тук.“  

Той не разбрал съня и в хаоса на войната почти забравил за него. Не след дълго, докато с други войници се намирал в една сграда, Йонатан усетил, че „трябва незабавно да напуснем сградата“ и заповядал на войниците си да излязат. След около шест минути сградата избухнала в пламъци, когато през прозореца влетели снаряди и паднали в помещението, където войниците спели. 

След тези преживявания Йонатан прекарал една година във военна болница. В крайна сметка си спомнил съня си и човека в бяло, който му казал, че греховете му са простени.

Отново посетил месианския уебсайт. „Когато разбрах, че тези хора твърдят, че Йешуа е Месията, помолих армейския ми представител да ми намери Нов Завет, тъй като в армията войниците получават само Танах (Стария Завет). Имаха Нов Завет само на английски, но с помощта на Гугъл преводач започнах да чета и да виждам как Новият Завет е свързан със Стария Завет. Бях изумен колко ясно месианските пророчества в Танаха описват Йешуа. Най-после разбрах, че сам Господ ми се беше явил и ме бе спасил! Помолих го, ако това е бил Той, да ми помогне да изляза от травмата и депресията, от която страдах. „Легнах и спах 48 часа! После спах в продължение на още три дни. Казах на недоумяващия психиатър, че Йешуа ме е изцелил и наистина изследванията показаха 98% възстановяване на мозъка. Извиках към Йешуа: „Аз съм Твой!“ и бях изписан от болницата след четири месеца.“

Изцелен, възстановен и простен, Йонатан получава водно кръщение в Средиземно море и започва да посещава една от месианските църкви в Тел Авив. Пасторът му Гил Африат казва: „Чудесно е да виждаме вълнението му, когато все повече започва да разбира вярата.“

Днес Йонатан работи като управител на инфраструктурен център в една болница. Историята му е живо доказателство, че Йешуа е жив и все още предлага изцеление и прощение за изпълнения ни с грях свят.

Бог работи мощно сред мюсюлманските съседи на Израел (източник: Kehila Israel; ONE FOR ISRAEL)

„Един човек дойде при мен и лицето Му сияеше като слънцето. Той каза: „Ти принадлежиш на Мен, не се страхувай!“ Започнах да плача и да се треса, а Той сложи ръката Си на главата ми и изтри сълзите ми.“

Това е само едно от свидетелствата на хора от мюсюлмански произход от страните около Израел, които преживяват среща с Йешуа. Благодарим на Бога, че използва служението ONE FOR ISRAELза достигане и на хората от арабски произход. Един от нашите служители, който е арабин – Карлос Дамианос – започна да прави видеоклипове на арабски език, чрез които споделя Евангелието с израелски араби. Тези клипове са насочени както към мюсюлмани, така и към араби, които определят себе си като християни, но не са новородени. Тези клипове достигнаха много повече хора, отколкото си представяхме.

Знаем за няколко души, които са повярвали чрез тези клипове, сред които един известен певец, експерт по ислямска литература, а съвсем наскоро и един търсещ човек, който отишъл при най-големите експерти, за да докаже, че това, което Карлос говори, не е вярно. Никой не успял да му даде задоволителен отговор. Колко повече четял за Йешуа, толкова повече се влюбвал в това, което четял. Няколко души от семейството на този човек са лидери на мюсюлманската общност и той добре разбира опасността, на която се излага, като избира да следва Йешуа. Въпреки това този - вече бивш - мюсюлманин избира да последва Йешуа.

Получаваме свидетелства на хора от Ирак и Сирия, които са приели Йешуа за свой Господ или са в процес на търсене на истината. Карлос и неговият малък екип провеждат много дискусии по интернет, които често са започвани от разгневени мюсюлмани, които защитават религията си, опитвайки се да отхвърлят истината, която Карлос разкрива в клиповете. Понякога началото е враждебно, но често тези разговори прерастват в приятелства и не след дълго тези мюсюлмани - също като Савел – разбират, че се борят срещу истинския Бог!

МОЛЕТЕ СЕ ЗА БОЖЕСТВЕНА ЗАЩИТА!!! Тези, които приемат Йешуа в строго мюсюлманските общества, наистина рискуват живота си. Не рядко те биват отхвърлени от семействата си, партньорът им се развежда с тях, а някои биват и убити. Един новоповярвал, с когото поддържаме връзка, наскоро се отърва от смъртното наказание единствено по Божие чудо. Молете се за тези смели нови вярващи – хиляди приемат Йешуа в мюсюлманските страни. Молете се за защита, за смелост, за изграждане и растеж на вярата им в Господа така, че те самите да могат да научат и други.

Не бива да ни изненадва, че Карлос, семейството му и екипът му получават многобройни смъртни заплахи, затова оценяваме и молитвите ви и за тях. Те са решени да продължат да проповядват Евангелието, знаейки колко много се нуждаят от Божията любов нашите мюсюлмански съседи.  „Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника“ (Римляни 1:16).

Месианският вярващ Ханания Нафтали получи предложение за работа от офиса на премиера Натаняху (източник: Kehila Israel)

В края на април вестник Jerusalem Postсъобщи, че Ханания Нафтали – еврейски вярващ в Йешуа – е бил назначен на поста съветник по въпросите на социалните медии на премиера Бинямин Натаняху. Това е изключително добра новина и голям пробив, но е и голяма отговорност. Молете се за благоволение и защита за Ханания и за благословения върху работата му, когато той издига глас в защита на истината за Израел в интернет пространството.

Това назначение е голям скок за Ханания, който започна да споделя видеа в социалните мрежи преди няколко години, докато служеше в израелската армия. Днес той има над 22 000 последователи в YouTube.

Статията в Jerusalem Postразглежда въпроса дали Ханания Нафтали е „християнин“ или „месиански евреин“. Този въпрос се обсъжда в Израел от години, след като терминът „месиански евреин“ започва да се употребява през 60-те години на миналия век. Преди това евреите, вярващи в Йешуа, са били наричани еврейски християни или юдео-християни. Дебатът относно термините ще продължи, но важното е, че един млад евреин, който открито заявява вярата си в Йешуа, сега работи на ключов пост и представлява израелското правителство. Молете се за Ханания!

Бащата на Ами Ортиз приветства исканията на извършителя на терористичния акт срещу сина му (източник: Kehila Israel)

Бащата на Ами Ортиз каза, че се радва, когато извършителят на терористичния акт срещу сина му предявява искания - като например наскоро да бъде освободен от затвора, защото те представляват още една възможност в Израел да се говори за Йешуа.

Давид Ортиз – пастор и евангелизатор от гр. Ариел – каза, че всеки път, когато затворникът направи нещо, което да бъде отразено от медиите, репортерите се втурват да интервюират някои от жертвите му, сред които са и семейство Ортиз. Те станаха обект на терористичен атентат заради вярата си в Йешуа. „Всичко това е една отворена врата за Евангелието“, каза Ортиз. „Сега той иска да започне гладна стачка, но всъщност отново насочва вниманието към вярата ни като месиански евреи. Най-важното нещо е за Йешуа да се говори в обществото ни.“

Ортодоксалният евреин Яаков (Джак) Тайтел, който взриви бомба, която едва не уби Амиел (Ами) Ортиз, е един от двамата израелски затворници, които започнаха гладна стачка, настоявайки да бъдат освободени от затвора. Тайтел беше осъден през 2013 г. за убийството на двама палестинци и за извършването на няколко атентата срещу други евреи. Той получи две доживотни присъди. Тайтел постави бомба в кошница с подаръци за еврейския празник Пурим и я остави пред дома на сем. Ортиз. Бомбата експлодира в ръцете на единия от синовете на сем. Ортиз – Ами, който тогава беше на 15 г. Бомбата откъсна два пръста на крака му, увреди слуха му и го остави да се бори за живота си в продължение на дни. Ами претърпя няколко операции през следващите 10 години. Бомбата е била предназначена за родителите му – Давид и Леа Ортиз, които са едни от лидерите на месианската църква в Израел.

Семейство Ортиз са известни с това, че открито споделят вярата си. Когато наскоро те се преместиха в ново жилище, те поканиха съседите си за добре дошли в новия им дом и веднага им казаха, че са месиански вярващи. „Някои от тях сега идват на службите ни“, казва Давид.

Малко след експлозията на бомбата в дома им, която рани Ами, пред къщата им беше намерена друга бомба. Полицията евакуира семейството и пакетът беше унищожен чрез контролирана от робот експлозия. Оказа се, че пакетът е съдържал само храна и полицията предположи, че е бил оставен от съмишленици на Тайтел, за да сплаши семейство Ортиз.

„След това всички израелски медии започнаха да идват да ни вземат интервюта“, казва Ортиз. „Това, което те намислиха за зло, Бог обърна в добро“.

И до днес семейството е в черния списък на анти-мисионерската организация Яд Л‘ахим. Наскоро една жена писа до списанието на организацията да спре да се занимава с това семейство, защото „всеки път, когато се занимавате с тях, то се обръща в тяхна полза и те разпространяват християнството“.

Давид казва, че когато чуе подобни неща, отдава слава на Бога. „Те не са срещу нас, те са срещу самия Йешуа. Бог ще ни защити и ще прослави името Си. Каквото и да се случи, най-важното е името на Йешуа да бъде издигнато в тази страна“, казва той.

Джак Тайтел е американски ортодоксален евреин, който се е преместил в Израел през 1999 г. През последните няколко години му е било разрешено да напусне затвора, за да присъства на обрязването на двама от синовете си, родени, след влизането му в затвора.

Ами Ортиз завърши университет в САЩ и работи като психолог, оказвайки помощ на ветерани от войната и младежи с проблеми.

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект "Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.
Проект “Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект “Щитът на Давид” – подпомага войниците от израелската армия.
Проект "Потоци на благословение" - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.
Проект “Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.
Проект “Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.
Проект “Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд “Под обстрел” – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на “Хамас” от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).

Еврейските празници през 2018  г.

Тиша Б‘Ав (9-ти Ав) – 22 юли

Рош А‘Шана/Йом Труа (Празникът на тръбите) – 10-11 септември

Йом Кипур (Денят на умилостивението) - 19 септември

Сукот (Шатроразпъване) - 25 септември – 2 октомври

Ханука – 3-10 декември