ШОФАР май 2024/ еврейска година 5784

Подготовка за преминаване – Духовният Изход

„Тогава Исус заповяда на началниците на людете, като каза: Преминете през стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна за път, защото след три дена ще минете през тоя Иордан, за да влезете да завладеете Земята, която Господ, вашият Бог, ви даде да притежавате” (Исус Навин 1:10-11).

Писанието е изпълнено със стотици обещания, в които Бог казва, че в последните дни ще събере обратно в Земята на Заветапотомците на Авраам, Исаак и Яков от всички народи, където ги е разпръснал. В продължение на повече от две хиляди години, докато земята на Израел стои безплодна и пуста, завладяна от езичници, сигурно е изглеждало абсурдно тези обещания да имат някакво съвременно значение, или пък, че има еврейски народ, в който да бъдат изпълнени - но това, което изглежда невъзможно за човека, е възможно за Бога.

Неведнъж еврейският народ е бил избавян от своите врагове, в различни поколения и режими. И все пак в Книгата на книгите е записано, че в един бъдещ ден Израел ще види окончателно избавление (Йоил 2:28-32). Вече повече от 75 г. съвременната държава Израел процъфтява в индустриално, икономическо, политическо и почти във всяко друго отношение. И всичко това, запазвайки древното си библейско наследство и духовни корени. Това не е никак малко постижение.

Мойсей и Аарон бяха избрани да пробудят децата на Израел за тяхната духовна идентичност и бъдеще, предадени от техните прадеди Авраам, Исаак и Яков. Интересно е да се отбележи, че Авраам бе на 75 г., когато Творецът на Вселената го призова във вечен завет. Мойсей бе на 80 г., когато бе повикан при горящия храст и Бог го определя за избавител на Своя народ. Бог е Бог на поколенията. Неговите обещания са за всички поколения. В Своето всезнание Той вижда поколенията. Не поколението, което е било освободено от Египет, влиза в Обетованата земя, а следващото поколение - поколението на Исус Навин. В Писанията има модел, по който се дава или разкрива обещание (Ной, Авраам, Исаак, Яков, Мойсей, Давид, Елисавета, Мария, Анна и Симеон) и то има период на съзряване в сърцето на този, който го получава.

Теодор Херцел, „съвременният Мойсей“ на Израел, е знаел в сърцето си, че еврейският народ се нуждае от дом, защото в края на XIX в. не е в безопасност сред другите народите (за съжаление днес положението не е по-различно). Бог отделя този човек, за да оглави видението за съвременната еврейска държава. Макар че не доживява деня на обявяването на независимостта на 14 май 1948 г., той има голяма заслуга за това този ден да стане възможен. Подобно на Мойсей, той вижда Обетованата земя отдалеч и довежда разпръснатия еврейски народ до пределите ѝ чрез сесиите на Ционисткия конгрес и неуморното си застъпничество за своя народ.

Докато Израел се бори с тъмнината на терористичния режим на „Хамас“ и всички негови кохорти, антисемитизмът в света се е покачил с рекордните 1400%. За първи път от години алията на евреите е толкова наложителна, тъй като самото им съществуване в диаспората е застрашено от тревожната подкрепа сред народите за „Хамас“.

Израел е узрял като държава във физически смисъл, постигайки много благодарение на Божието благоволение към него, но все още му предстои да навлезе в сезона на вярата на своите предци. Както виждаме, когато Исус Навин се подготвя да поведе народа в Земята, той им дава конкретни указания да „...приготвят провизии... за да влязат и да завладеят...“. Тъй като нашето поколение стои на брега на духовната Обетована земя (духовно възстановения Израел - Деяния 1:6), заедно с глобалното Тяло на Месията то също трябва да подготви духовни провизии за тези последни дни.

Онези, които разбират Божиите изкупителни цели за Израел и народите, трябва да помнят, че „провизиите“, от които всички ние се нуждаем, за да устоим в този час, не са плътски, а са мощни в Бога за събаряне на крепости (2 Коринтяни 10:4). Нуждаем се от Хляба на живота, Божието Слово, въплътения Исус.Израел се приближава до пропаст, тъй като враждебните планове на световната арена се опитват да определят неговото бъдеще. И все пак ние знаем бъдещето на Израел и всички онези, които се доверяват на Исус, вече са запечатани с по-добри обещания.

Застанете в пролома за Израел като стражи и застъпници. Не давайте на Господа покой, като непрестанно се молите за мира на Ерусалим. (Езекиил 22:30; Исая 62:1, 6-7)

Облечете необходимотовсеоръжие, за да се сражавате заедно с Израел в Духа. (Римляни 13:14; 2 Коринтяни 10:4; Ефесяни 6:10-18)

Непрекъснато се молете за алията на тези, които обмислят или са в процес на завръщане у дома. Молете се и за тяхната защита в страните, в които все още се намират. (Исая 11:12; Исая 49:22)

Молете се не само за физическата алия на еврейския народ, но и за духовната алия, завръщането на сърцата им към Бога на бащите им. (Йеремия 31:33; Йоил 2:12-13)

Застъпвайте се за правителствените и военните лидери в Израел, за божествена мъдрост и стратегия, за да спечелят тази война и да освободят Газа от крепостта на „Хамас“. (1 Тимотей 2:1-2; Псалм 22:28)

Вярвайте на Бога за лидери от поколението на Исус Навин, които да се издигнат с божествено влияние във всеки сектор: правителствен, политически, икономически и в Тялото на Месията. Молете се те да бъдат хора, които наистина познават Бога на Израел и са готови да водят хората по тесния, но верен, път. (Изход 33:11; Исус Навин 11:15; Даниил 11:32)

Хронология на съвременната история на войните в Земята на Израел (автор: Тувия Полак)

В навечерието на Йом Ацмаут (Деня на независимостта на Израел, който тази година е на 14 май) ви предлагаме кратко обобщение на най-важните военни и дипломатически събития, които се случват от 80-те години на 19 век до днес в земята на Израел, като се надяваме, че те ще помогнат на читателите да разберат настоящия конфликт в един по-подробен исторически контекст.

В Земята на Израел винаги е имало евреи. През 1800 г. те живеят в бедност под властта на османците, които ги смятат за по-нисша класа. Те са били задължени да плащат „джизие“, данък за неверниците, и често са били арестувани без съд и присъда. Повечето от тях са били много религиозни и много от тях са живеели от дарения от европейски евреи. Болестите и бедността са били широко разпространени. Много от евреите са били възрастни хора, които са дошли в Израел, за да изживеят последните си години и да бъдат погребани тук. От 30-те години на 19 в. евреите се смятат за мнозинство в Йерусалим, но те все още съставляват по-малко от 5 % от населението на Земята на Израел.

Различните националистически движения в Европа по това време обаче раждат идеята за ционизма и в съчетание с жестоките преследвания срещу евреите в цяла Европа в Земята на Израел започват да пристигат първите имигрантски вълни.

1882 г. - Пристига първата ционистка имигрантска вълна, която удвоява еврейското население - от 25 000 на 55 000 души. Те все още представляват по-малко от 10% от населението. Те основават нови еврейски градове и самостоятелни земеделски селища.

1904 г. - Започва втората ционистка имигрантска вълна, която довежда в страната още 35 000 евреи. Те откриват училища и болници и започват да използват целенасочено иврит, а не идиш (езика на европейските евреи Ашкенази).

1909 г. - Основан е първият кибуц, както и първият еврейски град - Тел Авив. Еврейското население в Земята нараства до 15 %.

1917 г. – За да си осигури подкрепата на евреите в Първата световна война Великобритания издава Балфурската декларация – официално обещание за създаване на национален дом на евреите в Земята на Израел. По същото време Лорънс Арабски формулира идеята за независима Арабия, в която емир Фейсал ще управлява държава, простираща се от Палестина до Кувейт, със столица Дамаск.

1918 г. - Емир Фейсал сключва споразумение с Хаим Вайцман, тогавашен председател на Ционистката организация, за еврейско-арабско сътрудничество, според което евреите ще имат автономия в Южна Арабия.

1920 г. - Франция и Великобритания разделят Близкия изток и принуждават Фейсал да напусне. Той става крал на Ирак, а Франция управлява Сирия и Ливан. Районът на Израел става „британски мандат Палестина“.

1921 г. - Хадж-Амин ал-Хюсейни става мюфтия на Йерусалим. Той издава ислямски декрети, с които разрешава на мюсюлманите да убиват евреи, и обявява свещена война срещу ционизма, като твърди, че евреите искат да окупират Йерусалим и да разрушат джамията Ал-Акса, за да построят третия храм.

1929 г. - Арабитезапочват жестоки бунтове в цял Израел, в резултат на които са убити 133 евреи и 339 са ранени. Британците решават да евакуират 17 еврейски общности със сила, тъй като не могат да гарантират тяхната безопасност. По-късно някои от тези общности са възстановени, но еврейските общности в Газа, Дженин, Наблус и Тул-Карем не са.

1933 г. - Адолф Хитлер идва на власт в Германия, а поредната ционистка имиграционна вълна довежда над 200 000 евреи в Израел.

1937 г. - Британската комисия „Пийл“ стига до заключението, че евреите разполагат с всичко необходимо, за да управляват своя собствена държава, и предлага разделянето на Земята на Израел на арабска и еврейска държава, приблизително според броя на населението.

1939 г. - Когато нацистките гонения в Европа се засилват, британците ограничават еврейската имиграция, за да успокоят арабите. По същото време Хадж-Амин ал-Хюсейни бяга в Ирак, където участва в подстрекаването на вдъхновените от нацистите бунтове във Фархуд срещу евреите. След това отива в Германия, за да се срещне с Хитлер. Посещава Аушвиц и вижда отблизо как германците „решават еврейския проблем“.

1942 г. - Хадж-Амин ал-Хюсейни подготвя почвата за изграждане на концлагер за евреи край гр. Дженин. Германският полковник Рауф чака в Атина с 24 души, за да пристигне в Палестина и да даде инструкции за това как се управлява концлагер. По това време в Израел има половин милион евреи. Без да са наясно с тези планове, евреите подготвят бункери на планината Кармил, очаквайки последен отпор, подобно на Масада. Когато британците побеждават германците при Ел-Аламейн в Египет, всички планове се провалят.

1945 г. - Съюзниците побеждават във Втората световна война, но британците продължават да ограничават еврейската имиграция в Израел. Много евреи влизат нелегално в Израел с помощта на ционистки организации.

1947 г. - Британците се обръщат към новосформираната Организация на обединените нации с молба да реши въпроса и ООН гласува план за разделяне на Земята на арабска и еврейска държава, приблизително основан на населението, подобен на този на Комисията „Пийл“. Към този момент евреите съставляват 30% от населението, но получават 55% от територията в плана. Предложената еврейска държава ще има съвсем слабо еврейско мнозинство, но ционистките организации се съгласяват, като приемат, че пристигащите еврейски бежанци ще решат демографския въпрос.

1948 г. - Британците напускат, без да изпълнят плана на ООН за разделяне, като оставят района да избухне в гражданска война. На 14 май Израел обявява независимост, но без да определи границите си, и пет арабски армии го нападат на следващия ден. Въпреки всичко Израел успешно защитава и осигурява не само границите, обещани в плана за разделяне, но и допълнителна земя, включително западната половина на Йерусалим. От 800 000 араби, които живеят в границите на новата еврейска държава, около 750 000 или бягат, или са изселени със сила по време на продължаващата повече от година война.

1949 г. - Договаря се прекратяване на огъня, но вместо да се обяви арабска държава Палестина, Йордания и Египет запазват окупираните от тях земи. Израел завзема 78 % от общата територия от река Йордан до Средиземно море, а останалите райони се обособяват под имената„Западен бряг“ и „Ивица Газа“. Египет запазва ивицата Газа под военна окупация, а Йордания анексира Западния бряг. Хадж-Амин ал-Хюсейни се опитва да оглави палестинско правителство в Газа, но в крайна сметка е арестуван от Египет и правителството е разпуснато. Благодарение на имиграцията еврейското население на Израел нараства от 700 000 на 1,1 млн. души, което представлява приблизително 80 % от цялото население на новата еврейска държава. Над 800 000 евреи са прогонени от арабските страни, в които са живеели до тогава, и се заселват в Израел.

1949 г. - 1956 г. - Постоянните нападения на арабски федаини от Сирия, Йордания и Египет в Израел карат израелското правителство да проведе спорни „ответни операции“ срещу йордански и египетски селища.

1956 г. - Синайската война. Великобритания и Франция са разгневени от национализацията на Суецкия канал от страна на Египет и решават да започнат война. Те молят Израел да извърши изненадваща атака срещу Египет, за да могат да я използват като повод за намеса и да осигурят Суецкия канал. Израел е нетърпелив да спре нападенията на федаините и бързо окупира ивицата Газа и целия Синайски полуостров. След този успех Израел няма причина да продължава конфликта и се съгласява с предложението за прекратяване на огъня, предложено от ООН, договорено от САЩ и Съветския съюз, което включва връщане на територията на Египет в замяна на мироопазващи войски на ООН на Синайския полуостров.

1964 г. - Създаване на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в Източен Йерусалим в Йордания. Светска и националистическа организация, която се стреми да заличи Израел и да създаде арабска държава Палестина. ООП провежда различни нападения срещу Израел от съседните държави. ООП, както и вражеските съседи на Израел, получават подкрепа от Съветския съюз, което превръща Близкия изток в арена на световната Студена война.

1967 г. - Шестдневната война. Египет заплашва Израел, отрязва го от международната търговия в Червено море и изгонва войските на ООН в Синай. Израел се подготвя за война на няколко фронта и започва пълномащабна изненадваща атака срещу летищата на египетската армия, като за един ден напълно унищожава египетските военновъздушни сили и в крайна сметка отново окупира ивицата Газа и Синайския полуостров. Използвайки международните канали, Израел моли Йордания да не се намесва във войната, но когато Йордания атакува, Израел отвръща на удара и завзема Западния бряг. Освен това, поради постоянния обстрел на израелските общности на север от сирийците от Голанските възвишения, Израел се възползва от тази възможност да завземе част от тях, за да осигури стратегическата позиция на планината Хермон. Когато войната утихва, армията е завладяла земя, която е многократно по-голяма от територията на самия Израел. Правителството решава Синайският полуостров и Голанските възвишения да бъдат върнати в замяна на мир, а Източен Йерусалим е анексиран и обявен за вечна, неделима столица на Израел. Решението за Ивицата Газа и Западния бряг е отложено за бъдещето. Арабските държави се срещат в Хартум, където приемат резолюция за отказ за водене на преговори за мир с Израел.

1968 - 1972 г. - Войната на изтощение. Провеждат се постоянни атаки от страна на Египет срещу израелската армия в Синай, с надеждата да изтощят Израел.

1970 г. - Йорданският крал изгонва ООП от Йордания, като същевременно убива много палестинци в конфликт, наречен „Черният септември“. ООП се премества в Южен Ливан, където установява присъствие сред палестинците в бежанските лагери. ООП не успява да накара палестинците в Газа или на Западния бряг да въстанат срещу Израел.

1972 г. - Всички израелски спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен са взети за заложници от терористи, свързани с ООП. В резултат на неуспешните опити за спасяването им всички са убити.

1973 г. - Войната на Йом Кипур. Египет и Сирия нападат Израел с внезапно изненадващо нападение, при което загиват много хора. Този път Йордания не взема участие. След първоначалния удар Израел отвръща и на двете държави. ООН се намесва и призовава за прекратяване на огъня. Границите не се променят, но това разтърсва израелското общество.

1974 г. - Първите еврейски селища на Западния бряг срещат съпротивата на правителството, тъй като районът се смята за окупиран. Заселниците се противопоставят, като твърдят, че техните предци са живели там преди 1948 г. и са били прогонени от йорданците, както и че това е библейското сърце на Земята. Лидерът на опозицията Менахем Бегин застава на страната на заселниците. През същата година ръководителят на ООП Ясер Арафат говори пред ООН в ход, който мнозина възприемат като признаване на терористичната организация ООП за представител на палестинския народ.

1976 г. - Операция „Ентебе“. Самолет с израелци е отвлечен от палестински и германски марксистки терористи и е закаран в Ентебе в Уганда, където те са под закрилата на угандийския диктатор Иди Амин. Израел тайно изпраща израелски командос в Ентебе и освобождава заложниците.

1977 г. - Менахем Бегин е избран за премиер на Израел и първите селища са признати. В много случаи потомците на прогонените през 1948 г. евреи се завръщат там, където са живели предците им. Създават се и други нови селища.

1979 г. - Мирно споразумение с Египет и връщане на Синайския полуостров, включително евакуация на израелските селища. Египет отказва да си върне ивицата Газа. Ислямска революция в Иран.

1982 г. - След многобройни ракетни нападения Израел започва война, за да освободи Ливан от ООП, а израелската армия стига до Бейрут. Това е първата израелска война, която не се ползва с пълната подкрепа на израелската общественост. В крайна сметка ООП напуска Ливан и намира убежище в Тунис, а Израел се изтегля, но запазва зона за сигурност в Южен Ливан, където до 2000 г. са разположени сили наизраелската армия. В палестинските бежански лагери Сабра и Шатила се случват масови убийства, които не са извършени от израелската армия, но не са и предотвратени от нея. Израелско разследване хвърля отговорността върху министъра на отбраната Ариел Шарон и той е свален от поста си.

1985 г. - Иран създава „Хизбула“ като въоръжена милиция в Южен Ливан, за да запълни вакуума, оставен от ООП. „Хизбула“ се сражава срещу израелските позиции.

1987 г. - Първата интифада избухва спонтанно, започвайки от Газа, изразявайки се най-вече в нападения с камъни, блокиране на пътища и палене на гуми, като Израел предприема сурови ответни мерки, включващи полицейски час, глоби и затваряне на палестински университети. ООП се включва от Тунис от името на палестинския народ. „Хамас“ е основана като ислямистка организация, съперничеща на светската ООП.

1988 г. - Йордания се отказва от претенциите си към Западния бряг.

1991 г. - Израел е нападнат от иракски ракети „Скъд“ по време на Войната в Залива, но остава извън войната, за да позволи на САЩ да започнат война срещу Саддам Хюсеин.

1993 г. - Първата интифада приключва със споразуменията от Осло, в които ООП е поканена да създаде палестинска автономия на Западния бряг и в ивицата Газа. Окупираните територии са разделени на зони А, Б и В, където зоните А са под пълен палестински контрол и самоуправление (предимно големи палестински градове), докато зоните Б включват всички селища и остават под израелски контрол, а зоните В са междинна зона. На ООП се разрешава да действа и да държи правителствени офиси в Източен Йерусалим. Ограниченията за придвижване на палестинците са отменени.

1994 г. – Атентатори-самоубийци на „Хамас“ използват отменените ограничения за придвижване, за да извършват нападения срещу израелски цивилни граждани. Споразумението от Осло проправя пътя за мирен договор с Йордания.

1995 г. - Премиерът Ицхак Рабин е убит от еврейски националист, който се противопоставя на споразуменията от Осло, но е широко осъден дори от крайно десните заселници.

1996 г. - Два големи атентата с автобуси в центъра на Йерусалим и един в Тел Авив карат все повече израелци да се съмняват в процеса от Осло. Десният лидер Бенямин Натаняху, който е протестирал срещу Осло, печели изборите, но продължава процеса, макар и малко по-ограничено.Арафат печели първите избори в Палестинската автономия (ПА).

2000 г. - След като побеждава Натаняху, Ехуд Барак става министър-председател и едностранно евакуира цялото военно присъствие от Южен Ливан. Той преговаря с Арафат за палестинска държава в Кемп Дейвид, като му предлага 98% от целия Западен бряг, цялата ивица Газа и Източен Йерусалим като столица, включително мюсюлманските и християнските квартали на Стария град.Арафат отказва по неизвестни причини. Той поставя началото на Втората интифада, при която въоръжената и обучена от САЩ палестинска полиция се обръща срещу Израел, а терористите от „Хамас“ са освободени от всички палестински затвори. Той използва като оправдание посещението на опозиционния лидер Ариел Шарон на Храмовия хълм, но по-късно е доказано, че интифадата е била предварително планирана.

2001 г. - Втората интифада е в разгара си. Многобройни терористични нападения срещу Израел са извършени както от бригадите „Ал-Акса“ на ООП, така и от терористичната организация „Хамас“, при което загиват стотици израелци. Израелското обществено мнение е насочено срещу мирния процес. Всички офиси на ООП в Йерусалим са затворени завинаги, а на палестинците са наложени по-строги ограничения за придвижване.

2002 г. - След терористична атака, при която загиват десетки хора по време на пасхален седер в Нетания, в централната част на Израел, премиерът Шарон започва операция „Защитен щит“ на Западния бряг, при която за първи път след изтеглянето от палестинските територии израелската армия навлиза в зоните А, за да арестува терористи. Започва изграждането на разделителната стена. Арафат е обсаден от танкове на Израел в дома си в столицата на ПА Рамала. „Хамас“ е почти напълно изтрита от Западния бряг, но все още има позиции в Газа.

2004 г. - Арафат умира и е наследен от Махмуд Абас.

2005 г. - Втората интифада приключва, след като Шарон и Абас постигат споразумение за намаляване на военните действия и приемане на пътна карта за мир. Израел възприема политика на едностранно изтегляне от ивицата Газа и евакуира всички еврейски селища, надявайки се, че Палестинската автономия ще използва възможността да покаже способността си за самоуправление. Критиците твърдят (и в последствие се оказват прави), че изтеглянето на Израел от Газа само ще даде възможност на палестинците да се въоръжат и да придвижат фронта по-близо до израелските градове.

2006 г. - Ариел Шарон получава инсулт и изпада в безпомощно състояние (остава в кома до смъртта си през 2014 г.). На негово място идва Ехуд Олмерт. Вторите (и засега последни) избори в Палестинската автономия водят до това, че „Хамас“ печели повече места в парламента. „Хамас“ отвлича израелския войник Гилад Шалит в Газа, а „Хизбула“ убива трима войници и отвлича телата им през ливанската граница. Израел влиза във Втората ливанска война, която завършва с мироопазващи сили на ООН в граничния район.

2007 г. – „Хамас“поема управлението в ивицата Газа и убива или изгонва всички служители на ООП. В замяна на това Абас уволнява всички членове на правителството си на Западния бряг, които  са свързани с „Хамас“. Израел налага блокада на ивицата Газа.От този момент нататък за пръв път има постоянно прекъсване на връзката между Западния бряг и ивицата Газа.

2008 г. – „Хамас“ изстрелва ракети и Израел започва операция срещу терористичната инфраструктура в Газа. Премиерът Олмерт преговаря с Абас за независима палестинска държава, като предлага почти всичко, подобно на Барак през 2000 г., но споразумение не е постигнато.

2011 г. - Израел освобождава хиляди терористи в замяна за Гилад Шалит. Сред освободените е известният убиец Яхия Синуар, който скоро след това поема контрола над „Хамас“.

2012 г. - Поредна серия от ракетни атаки от Газа и израелски въздушни нападения в отговор. За първи път Тел Авив и Йерусалим са атакувани с ракетен огън от Газа.

2013 г. - Израел провежда последния си (засега) сериозен опит за мирни преговори с Палестинската автономия, но те не водят до никъде.

2014 г. - Най-сериозният етап от конфликта между Израел и „Хамас“, с многобройни ракетни нападения и израелски ответни мерки, включително влизане на израелски войници в Газа. За първи път са открити подземни тунели, предназначени за тайно транспортиране на терористи в Израел.

2021 г. - Пореден кръг от конфликта с„Хамас“, включващ ракетен обстрел на израелски населени места и израелски въздушни нападения в отговор.

2022 г. - Друг етап от конфликта, но този път само срещу „Палестински ислямски джихад“ в ивицата Газа. „Хамас“ остава извън боевете, което Израел приема като знак, че „Хамас“ се е успокоила и се е съсредоточила върху мирното управление на населението си. Израел облекчава ограниченията на блокадата в опит да успокои „Хамас“.

2023 г. – На 7 октомври„Хамас“ провежда изненадваща атака срещу Израел с ракетен огън и нахлуване на хиляди терористи, щателно планирана от години от Яхия Синуар с иранска подкрепа. Това е най-опустошителната брутална атака срещу Израел в историята, при която загинаха над 1200 души, а в Газа бяха отвлечени над 250 израелски и чуждестранни заложници, включително жени, деца и възрастни хора. Израел обявява война и започва сухопътна операция в ивицата, за да ликвидира терористичната организация „Хамас“веднъж завинаги. Войната продължава и днес.