ШОФАР МАРТ 2018

Цви Калишер – оцелял от Холокоста, последовател на Йешуа (автор: Карен Фокнър)

Цви Калишер, роден с името Хенрик Вайхарт, беше изключителен Божи човек, който след като изгубва цялото си семейство и оцелява след ужасите на Холокоста в Полша, намира радост в Господ Исус Христос. След Втората световна война той се оказва на 18 години и съвсем сам на този свят.

Калишер идва в Земята, която тогава носи името „Палестина под Британски мандат“, и се записва да се бие във Войната за независимост на Израел, която продължава от 1948 до 1949 г.

След Войната за независимост той приема Йешуа за свой Месия и Спасител и започва да разпространява Евангелието по улиците на Ерусалим. По-късно той среща съпругата си Наоми (Ноемин), с която имат трима синове и една дъщеря. Калишер почина през 2014 г., преминавайки през огромни трудности в живота си, но намерил вечното спасение в Бога.

През 1939 г., когато Германия нахлува в Полша – страната на неговото детство – майката на Калишер го оставя в сиропиталище, надявайки се той да оцелее. Тя е смятала, че с русата си коса и сини очи той е имал по-големи шансове за оцеляване, отколкото ако остане със семейството си.

„В началото ми беше много трудно. За пръв път се отделях от родителите си. Майка ми няколко пъти ми повтори да бъда силен и да бъда мъж. Каза ми да не казвам на никого, че съм евреин.“

Докато е в сиропиталището Калишер научава немски и скоро е отведен в Берлин, за да го запишат в „Хитлеровата младеж“. В последствие обаче го отхвърлят заради ниския му ръст и го изпращат обратно в Полша. Тогава Калишер започва да търси семейството си. По това време полските евреи вече са затворени във Варшавското гето. Той отива да ги търси там. Заедно с други еврейски деца той влиза в гетото през канализацията. „Въздухът и миризмата бяха ужасни и навсякъде имаше плъхове, но аз можех да мисля само за семейството си. За съжаление не открих никого.“

„Когато за пръв път влязох в гетото, по улиците имаше хиляди тела на мъртви хора, а живите, които вървяха, бяха живи скелети и викаха за помощ. Как да им помогна? Заедно с другите деца решихме да се опитаме да внесем в гетото храна, без да мислим, че излагаме на риск живота си.“

Онези, които не умират от глад в гетото, са отведени в печално известния концлагер Треблинка, където намират смъртта си в газовите камери.

Докато е във Варшава Калишер многократно влиза и излиза от гетото през канализацията, носейки храна на хората вътре и търсейки семейството си. Когато в крайна сметка германците откриват тайния проход, те го запечатват и Калишер се оказва в капан в гетото. Той решава да се опита да прескочи стената и да избяга, но скачайки, се приземява между двама немски войници, които са на пост. „Те стояха там, изненадани да ме видят. Когато скочих, не знаеха какво да направят. Нямах време да мисля, просто започнах да бягам. Не знам как успях да избягам. Стреляха по мен и се измъкнах на косъм.“

След това Калишер, който е още дете, прекарва много нощи, криейки се от германците в горите в Полша. Опитва се да оцелее, търсейки храна и работа.

След войната той отново търси семейството си из Европа, но без успех, след което решава, че е време за замине за ерец Израел.

„Въпреки че британците не разрешаваха имиграцията на евреи по онова време, мнозина се опитваха да пробият блокадата им, тъй като нямаха какво да губят“, казва Калишер. Той се качва на малък кораб във Франция, на който са натоварени 500-600 души. Пътуването им отнема 14 дни.

„Когато наближихме ерец Израел, видях планината Кармил. Забравихме, че сме гладни, че сме преживели шест години на ужаси в Холокоста, забравихме всичко и гледахме само към бъдещето“, казва той.

За съжаление британците залавят кораба и отвеждат пътниците във временен лагер на остров Кипър. „Това беше ужасно за младите хора, но още по-ужасно за възрастните, чиито семейства бяха загинали в концлагерите. Все едно бяха преместени от един лагер в друг“, спомня си Калишер.

В продължение на седем месеца в лагера заедно с останалите той се подготвя да бъде войник, за да се бие за независимостта на Израел, когато моментът настъпи.

„Когато беше обявена независимостта на Израел, имаше голяма радост, но знаехме, че ще трябва да платим за това с кръвта си“, казва той.

Калишер се бие във Войната за независимост срещу арабите. Едно от задълженията му е да обезврежда мини и да залага експлозиви и оцелява като по чудо през всички операции. След края на войната много от войниците се връщат при семействата си, но Калишер няма къде да отиде. Това го кара да се замисли за живота си.

„Преди изобщо не мислех за вярата, не мислех, че има Бог. Бях сам. Но вече бях видял толкова много мъртви и бях избегнал смъртта на косъм толкова много пъти, че започнах да се замислям. Кой ме закриляше? Започнах да вярвам, че има Бог. Имаше Някой, който беше сложил ръката Си върху мен“.

Един ден, докато седял на една пейка в Ерусалим, до него седнала една жена от Швейцария и му дала Библия, в която имало и Новия Завет. Гладен за Бога, Калишер започнал да чете Библията с искрено сърце. Един стих го докоснал изключително много, предвид ситуацията, в която се намирал: „Ако и майка ми и баща ми да ме оставят, Господ обаче ще ме приеме“ (Псалм 27:10).

След време Калишер срещнал един пастор, който го поканил на събрание в Ерусалим, където вярващите се молели в името на Йешуа. Той си задавал въпроса дали един евреин, който е преживял Холокоста, може да вярва в Исус, но бил привлечен като с магнит към тези хора. „Трябваха ми около три години да разбера, че Господ Исус е моят Спасител“, спомня си Калишер. „Йешуа промени живота ми, тотално го промени. Той ми даде огромна радост“.

Калишер става свидетел за Месията на Израел по улиците на Ерусалим и по целия свят. „Това е нашето задължение като вярващи“, казва той. „Не можем да държим вярата си скрита в себе си“. „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марк 16:15).

Свидетелството на един месиански евреин от Галилея (автор: Чарлз Гарднър)

Всеизвестен факт е, че първите последователи на Йешуа, които са били предимно евреи, са били подложени на гонения – често от собствения им народ. Исус беше разпънат на кръст и мнозина от последователите му имаха подобна съдба, макар и от ръката на римляните. Самият апостол Павел – виден еврейски равин – смяташе за свое задължение да преследва последователите на Йешуа, докато самият той не се срещна с Христос по пътя за Дамаск.

В много отношения нещата в Израел не са се променили от първи век след Христа. Отново значителен брой евреи се обръщат към Йешуа и отново мнозина са подложени на дискриминация от страна на техните братя и сестри по плът. (Трябва обаче да сме наясно, че това, на което са подложени месианските вярващи в Израел, далеч не може да се сравнява с ужасните гонения, на които са подложени християните в Близкия изток от страна на мюсюлманите.)

Зев Сигулим е съвременен еврейски последовател на Йешуа от гр. Тверия на брега на Галилейското езеро, който е бил подложен на системен тормоз от страна на ултра-ортодоксални евреи. Зев е бил принуден да отиде в Кипър, за да се ожени за съпругата си, тъй като традиционните равини не признават месианските евреи, а в Израел евреи могат да се оженят единствено от равин, тъй като граждански брак не съществува. Някои равини дори са отказвали да обрежат синовете му.

Това са обичайни неща, през които преминават много месиански вярващи в Израел. Много месиански вярващи в нациите, които искат да направят алия, също се сблъскват с трудности и отказ, като в същото време няма никакъв проблем за евреи, които следват будизма или някаква Ню Ейдж религия.

За Зев всичко това е нещо нормално – той го приема като част от цената, която трябва да плати за това, че е последовател на Йешуа. Самият Зев произлиза от ултра-ортодоксално семейство. Днес той има пет деца и е част от месианска църква в гр. Натания на брега на Средиземно море.

Зев е потомък на семейство полски евреи, повечето от които загиват през Холокоста. Бабата на Зев обаче оцелява в Аушвиц и се заселва в Израел. В последствие тя се премества със семейството си в Торонто, Канада. Години по-късно бащата на Зев се завръща обратно в Израел, където приема Йешуа за свой Спасител, но остава таен вярващ в продължение на няколко години. Бащата на Зев загива в трагичен автомобилен инцидент няколко години след като е повярвал. Междувременно съпругата му – майката на Зев – е забелязала промяната в него и започва да изследва месианската вяра въпреки съпротивата на роднините. Дядото на Зев се отрича от тях заради вярата им, тъй като, подобно на много евреи, той вижда християнството като причина за много от страданията на евреите през вековете – особено в „християнска“ Европа.

Майката на Зев, която остава вдовица, е бременна с третото им дете, когато съпругът й умира. Тя е впечатлена от състраданието и свидетелството на месианските евреи в гр. Арад в пустинята Негев, където семейството живее по това време и също предава живота си на Йешуа. Именно в гр. Арад Зев става свидетел на системния тормоз срещу месианските вярващи от страна на ортодоксалните евреи, които искат да изгонят месианската общност от града си.

„В продължение на седем години пред къщата ни имаше хора с плакати“, казва Зев. „Двамата ми братя и аз сме месиански вярващи в Йешуа, но аз израснах, срамувайки се от вярата ни. Притеснявах се от това, че понякога ни заплюваха и че ме изключваха от определени дейности в училище. Затворих се в себе си. След това, когато бях в Морската академия, един приятел ме видя да чета Библията и ме порица за това, че не съм му казал, че съм вярващ. „Помисли си за всички разговори за вярата, които бихме могли да водим“.

„Осъзнах, че съм си губил времето и се помолих Бог да ми даде смелост и възможности да споделям вярата си. В резултат на това вярата ми започна да расте.“

Зев насърчава християните да споделят вярата си с техните еврейски приятели, тъй като почти 95% от месианските вярващи са повярвали чрез свидетелството на не-евреи. За него обаче е важно християните да познават добре и Стария Завет, тъй като той е важна основа при споделяне на вярата с евреи.  

Цената на това да си последовател на Йешуа в Израел и по света (източник: One for Israel)

Международната организация „World Watch List” публикува списък с 50-те страни, където гоненията срещу християни са най-големи. Не би трябвало да ни изненадва, че на първо място стои Северна Корея, която държи първенството през последните седемнадесет години. Организацията коментира: „Всяка година публикуваме списък с 50 страни, където цената на това да бъдеш последовател на Исус е най-голяма. В някои държави натискът от страна на семейството и обществото е толкова голям, че е изключително трудно да следваш Исус, а в други страни вярата в Христос може да бъде дори причина за насилие и физическа саморазправа.“

На картата на организацията „World Watch List”, където въпросните петдесет страни са маркирани с жълто до червено, Израел едва се забелязва. Той представлява една тясна сива ивица, заобиколена от оцветени в оранжево държави. Като цяло Израел е безопасно място за последователите на Йешуа. Това обаче е само в сравнение с тези държави, където християните редовно са подложени на насилие и където животът им е застрашен. Но нека не си мислим, че последователите на Йешуа в Израел не плащат цена.

Макар че не ни убиват заради вярата ни в Йешуа и рядко се стига до физическа саморазправа, върху много от вярващите се упражнява натиск чрез социални, политически, правни и икономически средства. Религиозните лидери в Израел се чувстват също толкова застрашени от Йешуа днес, колкото и когато Той ходеше в Земята на Израел преди 2000 години.

Наскоро получихме информация от вярващи, които отвориха евангелизационен център близо до гр. Беершева в южен Израел. Ето какво разказват вярващите от гр. Димона:

„Още от първия ден усетихме напрежение, което растеше с всеки изминал ден. Тази седмица група демонстранти се събраха пред центъра, организирани от няколко равини. Прозорците ни бяха нацапани с боя, започнаха да ни правят снимки и да ни снимат с видеокамера. Някои от равините крещяха на Алберт: „Ти си Амалек! Злият Аман!“ Нарекоха ни представители на Сатана и много други неща. Провокираха ни и хулеха името на Исус. Настройваха хората срещу нас и не им позволяваха да идват при нас.

Някои от хората отвън, които ни подкрепяха, извикаха полиция. Полицаите ни казаха, че трябва да отидем с тях в участъка и да дадем показания. Тази седмица четири пъти бяхме в полицията и всеки път разказваме историята си на различни полицаи. Следващата седмица имаме среща с началника на полицейския участък.

Някои от собствениците на магазини около нас отидоха при кмета и го помолиха да спре това „абсурдно“ държание на равините, но той им е казал, че това е въпрос между Съвета на равините в Димона и полицията в града.“

За съжаление семейството на Алберт и Естер, които ни писаха това, не е единственото, което е подложено на тормоз. Положението днес е много по-добро от преди няколко десетилетия, но вярващите, особено в южен Израел – градове като Беершева, Арад и Димона – минават през много изпитания. Познавам едно семейство в Арад, които са заобиколени от ортодоксални евреи всеки път, когато отиват на църква. Срещу тях се крещи, проклинат ги и ги заплюват. Има случаи на разбиване на вратите на църквата им и вандализъм, а в съда рядко се отсъжда в полза на месианските вярващи, които в крайна сметка се оказва, че трябва да плащат огромни разноски по заведените дела, без да им се дава каквато и да компенсация.

На много месиански вярващи, които искат да направят алия, им се отказва, а ако все пак успеят да се заселят в Израел, се прави всичко възможно, за да им се отнеме гражданството.

Има месиански вярващи в Израел, което за загубили работата си; месиански предприятия, които е трябвало да прекратят работа, и макар и рядко срещу някои църкви са хвърляни самоделни бомби. Познавам един мъж, който е бил хвърлен по стълбите за това, че е говорил за Йешуа. Ако някой евреин от ортодоксално семейство повярва в Йешуа, цялото семейство се отрича от него и дори го обявяват за мъртъв, като му организират погребение.

На фона на всичко това е още по-забележително, че Тялото Христово в Израел продължава да расте и все повече хора се обявяват в защита на месианските вярващи. Няколко телевизионни канала през последните години отразяват месианската общност в Израел и са направени няколко филма и множество репортажи, въпреки че религиозни лидери отправят заплахи и срещу телевизионни канали, които си позволят да покажат месианските вярващи в положителна светлина.

През последните години има и няколко много талантливи месиански музиканти, които открито говорят за вярата си в различни телевизионни формати и състезания за музикални таланти. Наскоро един израелски уебсайт отрази с подробности месианска сватба, като даде възможност на двойката свободно да говори за вярата си и за сватбената церемония, която включваше елементи от традиционната еврейска сватба.

Като цяло израелското общество е все още враждебно настроено към идеята, че евреи могат да вярват в Йешуа, но за месианската общност се говори все повече и повече и независимо дали ги приемат или не, десетки хиляди евреи в Израел вярват, че Йешуа е техният Месия.

В края на писмото си Алберт от Димона пише: „Цялото негативно внимание и размирици срещу нас кара хората да идват и да задават въпроси, а някои са достатъчно смели да дойдат и да заявят, че са солидарни с нас! Стиховете от Библията, които са изписани на сградата ни, привличат вниманието на мнозина – и приятели, и неприятели! Молете се с нас за пробив. Това е битка между лъжата и истината, между мрака и светлината. Божията любов побеждава мрака! Молете се Божието царство да стане видимо за хората в Димона. Нека всички ние останем твърди в Неговата победоносна сила! Хвалете Господа, защото Той е добър и Неговата милост трае до века! Амин!“

Месиански евреи и палестински християни от Израел обсъждат социалната справедливост (автор: Джейми Коуен)

В повечето от западните страни днес проблемите със социалната справедливост варират от икономическото неравенство до проблемите на бедните, бежанците, експлоатацията на жените и много други. И макар че всички тези проблеми съществуват и в Израел, последователите на Йешуа там се сблъскват и с други проблеми. За четвърта поредна година Лозанският конгрес за помирение спонсорира форум за месиански евреи и палестински християни от Израел, който тази година се проведе в Кипър. Темата беше социалната справедливост в Израел.

След обсъждане на основата, значението и теологията на социалната справедливост, представителите на арабската християнска общност в Израел, на месианските евреи и на християните от палестинските територии изложиха проблемите, свързани със социалната справедливост за съответните им общности. След официалните презентации всяка общност обсъди как се справя с тези проблеми и какво би искала да направят по въпроса и другите общности. Общият елемент между трите общности беше фактът, че и трите се намират в периферията на израелското общество като цяло, макар и поради различни причини.

Израелските араби наблегнаха на въпроса с неравенството, а именно: средствата, отпускани от правителството за арабските градове, училища и здравна система и развитие. За месианските евреи основните проблеми са дискриминацията срещу тях, когато се опитат да направят алия; монополът, който ултра-ортодоксалните евреи имат върху религиозните въпроси. Християните от палестинските територии изтъкнаха проблеми като повсеместната бедност, корупцията в правителството и контрола върху общностите им, упражняван от страна на израелската армия.

Повечето от презентациите доведоха до интензивни и разгорещени дискусии и всяка общност се опитваше да разбере гледната точка на останалите. В крайна сметка надделя чувството за общата перспектива и желанието за взаимопомощ. Част от решенията, които бяха взети, включваха: редовни срещи с членове на другите общности, посещения на места, значими за останалите общности, организиране на теологични дебати, стремеж да се помогне за облекчаване страданията на хора извън собствените общности. Освен това участниците се молиха заедно по поставените проблеми, някои от които засягат самата идентичност на тези общности. Повече от всякога видяхме в изпълнение библейския стих: „Ето, колко добро и колко угодно е да живеят братя в единодушие“ (Псалм 133:1).

Конференцията „Дъщери на Сион - жени на надежда“  – свеж полъх за вярващите жени в Земята (източник: Kehila News Israel)

Вярващи жени от цял Израел се събраха в началото на 2018 г. на женска конференция, която имаше за цел да донесе надежда и мир. Тя се проведе в селището Магдала в северен Израел, което се смята за родно място на Мария Магдалена.

Конференцията „Дъщери на Сион – жени на надежда“ беше организирана от Хая Мизрахи, съпруга на пастор Ави Мизрахи от Тел Авив, и Норма Сарвис от молитвения център „Сукат Халел“ в Ерусалим. Конференцията имаше няколко основни говорителки, които споделиха силни и вдъхновяващи свидетелства за нашия чудесен и невероятен Бог, който е верен и истинен.

„Бог издига армия от жени по целия свят“, каза Рахел от Назарет. „Всяка от говорителките ни предаде послание, пълно с надежда; различна история – но същата надежда. Никой не е имунизиран срещу трудности, но Бог е верен Бог“.

Седем жени дойдоха на конференцията от гр. Беершева в южен Израел, като пътуваха три часа и половина в проливния дъжд, който се изля над Израел в този ден. „Заслужаваше си“, каза Ранди Бас от месианската църква „Нахалат Йешуа“ в Беершева. „Всички говорителки имаха лични свидетелства не само за Божията вярност, но и за това, че е въпрос на лично решение да бъдеш активен за Господа“. Джуди Маклийн от същата църква каза, че е била много насърчена от свидетелството на млада жена, която е била с диагноза рак, но е „застанала срещу нея в името на Йешуа“ и е била изцерена по чуден начин. „Това, което също така ме насърчи, беше посланието за надеждата, която не е само пожелателно мислене, а е основана на обещанията в Библията“, каза Джуди.

Ирит от гр. Холон каза, че програмата е била наситена, но тя е била много благословена. „Осъзнах, че имах нужда от това време на общение. То ме подготви за това, през което преминавам в личния си живот, и ме насърчи, че не само аз минавам през трудности. Трудностите са реалност в живота на много жени“, каза тя.

Хая Мизрахи каза, че целта на конференцията е била да обедини, насърчи и укрепи „дъщерите на Сион – вярващите жени в Израел – и да им покаже, че са важни за тялото на Йешуа. Вярвам, че жените бяха много насърчени от това, че в началото трима месиански пастори се молиха за благословение върху нас, което ни въведе в свободата на Господа, защото знаехме, че Бог е подредил всичко“, каза Хая.

Организаторките на конференцията Хая и Норма се съгласиха, че един от основните проблеми за жените в тялото Христово е липсата на време. „Всички са заети със семействата си, децата и църквите“, каза Норма. Те се надяват да организират такава конференция и догодина.

В първия ден на конференцията – петък – дойдоха 160 жени. На следващия ден – шабат – дойдоха още повече, въпреки рекордното, но много необходимо, количество дъжд, което се изля в цялата страна – от Тел Авив до Галилейското езеро, както и рекордното количество сняг на връх Хермон.

Порцията от Тората, която трябваше да се чете тази събота, се нарича „Шират а‘ям“ - Песента на морето – и беше от Изход 15 глава, в която Мириам повежда жените на Израел в хваление и танц пред Господа – нещо, което жените на тази конференция също направиха. Също така четохме от Писанията и за Девора и нейната победа над врага. Завършихме с молитва за съживление в столицата ни – Ерусалим - и в целия Израел. Молете се Бог да се движи мощно с Духа Си в тази зажадняла за физически и духовен дъжд Земя! Молете се покривалото да бъде вдигнато от лицето на народа ни!

Проучване показва спад в подкрепата за Израел сред т.нар. поколение Y – евангелски християни родени между 1980 до 2000 г. (източник: Kehila News Israel)

Въпреки че за евангелските християни в Америка се знае, че духовно, политически и финансово подкрепят Израел, ново проучване показва, че по-младото поколение християни има по-разнородно отношение към еврейската държава – тенденция, която е обезпокоителна за про-израелски настроените християнски лидери и политици. Проучването показва, че 41 % от евангелските християни от поколението Y, които към момента са между 18 и 35 годишни, нямат „категорични възгледи по отношение на Държавата Израел“, в сравнение със само 22 % от онези над 65 години. 

„По-възрастните американски евангелски християни обичат Израел, но много от по-младите просто не ги е грижа аз Израел“, според евангелската статистическа агенция LifeWay Research. Същата тенденция важи и за американските евреи от това поколение, които демонстрират по-слаба подкрепа за еврейската държава и желание да поддържат връзка с Израел.

В проучването на LifeWay Research, което е било по-поръчка на месианското служение Chosen People Ministriesи месианския писател Джоел Розенберг, са били интервюирани над 2000 души на различна възраст. Именно християните от поколение Y не са имали конкретна позиция по отношение на Израел. И макар че 58 % от тези между 18 и 35 години са казали, че имал положително отношение към Израел, това е много по-малък процент в сравнение с по-възрастните християни, 76% от които отговарят така.

„Въпреки нарастващата опозиция срещу Израел в резултат на различни анти-израелски движения в САЩ е насърчително да видим, че повечето евангелски християни продължават да подкрепят Израел“, каза Мич Глейзър – президент на Chosen People Ministries. „И все пак сме обезпокоени от очевидния спад в подкрепата за Израел сред последователите на Исус от поколението Y, които или не знаят какво вярват по отношение на Израел или не ги е грижа.“  

Джоел Розенберг споделя тази тревога и отбеляза, че съществува ясна липса на разбиране на библейската теология за Израел сред по-младите поколения. „Мисля, че това е отрезвяващо за Църквата. Към момента те не са против Израел. Но проучването ясно показва, че много от тях не разбират мястото на Израел в библейската история и затова много по-малко от тях подкрепят Израел в сравнение с техните родители и баби и дядовци“.

Джош Аренс, представител на поколение Y за най-голямата организация в подкрепа на Израел в САЩ -  Christians United for Israel – казва, че подкрепата за Израел на това поколение не бива да се приема за даденост. „Трябва да сме обезпокоени от тази тенденция и не бива да смятаме, че с възрастта те ще се превърнат в поддръжници на Израел“, казва Аренс.

Единият от директорите на Christians United for Israel - Дейвид Брог – казва, че те са забелязали положителна промяна след пътувания до Израел, специално организирани за младите хора.

Джоел Розенберг изтъква отговорността на Църквата да предаде правилното разбиране за Израел на младото поколение. „Ако Църквата не даде на младите вярващи солидно, балансирано библейско разбиране за Божията любов и план за Израел, подкрепата на евангелските християни за Израел ще спадне рязко през следващото десетилетие, тъй като това поколение ще съставлява все по-голям процент от Църквата занапред“, смята Розенберг.

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект "Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.
Проект “Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект “Щитът на Давид” – подпомага войниците от израелската армия.
Проект "Потоци на благословение" - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.
Проект “Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.
Проект “Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.
Проект “Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд “Под обстрел” – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на “Хамас” от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).

Еврейските празници през 2018  г.

Пурим – 1 март

Песах – 31 март – 7 април

Йом Аацмаут (Денят на независимостта) – 19 април

Йом Йерушалаим (Денят на Ерусалим) – 13 май

Шавуот (Петдесятница) – 20-21 май

Тиша Б‘Ав (9-ти Ав) – 22 юли

Рош А‘Шана/Йом Труа (Празникът на тръбите) – 10-11 септември

Йом Кипур (Денят на умилостивението) - 19 септември

Сукот (Шатроразпъване) - 25 септември – 2 октомври

Ханука – 3-10 декември