Шофар март 2017

Да помним - проект „Не ги забравяйте” – Християни приятели на Израел – Ерусалим

„Спомни си предишните дни, смисли годините на много поколения; попитай баща си, и той ще ти извести - старците си, и те ще ти кажат” (Второзаконие 32:7).

„Докато живея в сърцата на онези, които ме обичат, никога няма да умра” (думи на евреин, оцелял от Холокоста).

Представете си, че ви е позволено да си вземете само една чанта с багаж. Войник с пушка ви заповядва бързо да се качите в конски вагон. Вратата се затваря зад вас и влакът тръгва. Нямате представа къде отивате или кога ще спре влакът.

Паметта е част от еврейската вяра. Все повече оцелели от Холокоста в Израел осъзнават, че трябва да говорят за случилото се и за ужасяващите си преживявания по време на Холокоста. Надеждата им е светът да се поучи от миналото и случилото се никога да не се повтори.

Наскоро Асоциацията на оцелелите от концлагерите и гетата в Израел организира събиране в кибуц Рухама в Негев. Целта беше засяването на 1000 дръвчета в памет на 1.5 млн. деца, които са били убити през Холокоста.

„Толкова много деца бяха убити – нашите братя и сестри, съученици, приятели…. Имаме отговорност да изживеем живота си правилно. Да се оженим и да дадем живот на бъдещи поколения. Трябва да направим това за себе си и за онези, които не оцеляха. Днес е време да си спомним за тях тук в Земята Израел. Правейки това, ние инвестираме в изграждането и благоденствието на нашата страна”, сподели един от присъстващите.

Много евреи се опитват да напуснат Германия преди Втората световна война да е започнала. От 6 до 15 юли 1938 г. представители на 32 държави се събират в курортния град Евиан във Франция, по молба на американския президент Франклин Рузвелт, за да обсъдят проблема с еврейската емиграция от нацистка Германия. Мнозина се надяват представените страни да намерят начин да отворят вратите си за повече от определените квоти имигранти. Но за съжаление всички страни с изключение на една отказват да направят това. Единствено Доминиканската република се съгласява. Хитлер приема провала на конференцията в Евиан за ясен сигнал, че светът не го е грижа за евреите в Европа.

Шест милиона евреи са застреляни, удавени, изгорени живи в газовите камери… убити в концлагери и гета, загинали от глад и студ. Сред тях са 1.5 млн. деца. Не е възможно това да се забрави.

Бог ни е призовал да бдим и да се молим. Нека застанем в единство заедно с Израел във времето, в което живеем. Нека не подминаваме с лека ръка случилото се през Холокоста, а да помним на какво е способно човечеството без справедливост и любов. Нека внимателно следим какво се случва в света днес.

Оцелелите от Холокоста намаляват с всеки изминал ден

Всяка седмица нашите доброволци посещават оцелели от Холокоста в различни части на страната. В края на 2016 г. пътувахме в северен Израел и стигнахме чак до гр. Кириат Шмона на границата с Ливан. По време на това пътуване посетихме скъпи на сърцето ни хора от кибуц Неот Мордехай и кибуц Кфар Рупин, които не бяхме виждали от повече от две години. Благодарим на Бога за благословеното време. Жените от кибуците, които трябваше да посетим, толкова се радваха на посещението ни, че на няколко пъти ни се обаждаха да се уверят, че не сме си променили плановете! Занесохме им малки подаръци и книгата Псалми на иврит с голям шрифт. Всички бяха толкова щастливи да получат този скъпоценен дар и се радваха като малки деца. Нашите сърца също бяха изпълнени с радост да видим всички тези жени, които са пристигнали в Израел направо от концлагерите веднага след Холокоста. Те са загубили всичките членове на семействата си и сърцата им бяха изпълнени с горчивина към Бога за това, което се е случило.

По време на това наше посещение и разговори виждахме как сърцата им се отварят и някои от тях започнаха да се опитват да четат от Словото и да разговарят с Бога. Една от жените - Мириам – ни каза, че би искала да има вяра като нашата, но ѝ е много трудно да се довери на Бога.

Все повече при посещенията си при оцелели от Холокоста евреи виждаме как Бог постепенно обръща изстрадалите сърца към Себе Си. Дълбокото ни желание е да занесем любовта на нашия небесен Отец в живота на тези скъпи хора. Насърчаваме ви да продължавате да се молите за изцелението и спасението на тези скъпоценни Божии деца.

Бабий Яр, Киев

През септември 2016 г. в Киев се състоя възпоменателна церемония по случай 75 годишнината от масовото избиване на евреи в Бабий Яр. Бабий Яр е клисура близо до Киев, където германците са извършили най-ужасните и печално известни екзекуции на евреи през Втората световна война.

На 19 септември 1941 г. немската армия превзема Киев. Седмица по-късно немските власти слагат табела, чрез която съобщават за „преселване” на евреите от Киев.

„Всички евреи от Киев и околностите трябва да се явят на 29 септември в 8 ч. сутринта на ъгъла на ул. Мелникова и ул. Докторска. Носете си документи, ценности, пари, както и топли дрехи, чаршафи и др. Всеки евреин, който не се покори на тази заповед, ще бъде застрелян. Всички цивилни, които влязат в къщите на евреи и вземат вещи от тях, ще бъдат застреляни.”

На 29 и 30 септември 1941 г. екипи от немски есесовци и местните им сътрудници избиват 33 771 еврейски цивилни граждани, след като ги отвеждат до клисурата под претекст, че ще ги преселват от града. Евреите са заведени в оградена с бодлива тел територия до клисурата, с малкото си вещи в ръце. Там са съблечени и бити, след което са отведени в клисурата, заповядано им е да легнат на земята и са застреляни един по един в тила. 29 евреи оцеляват и от тях само един – Михаил Сидко – скъп приятел на ХПИ-Ерусалим – е все още жив и днес живее в Израел.

Сърце-съкрушителната история започва, когато Михаил е на 6 г. и войната започва. Родителите на Михаил, заедно с четирите им деца, са натоварени на вагон, за да бъдат изпратени в сърцето на Русия. По-големият брат на Михаил си спомня, че не е пуснал гълъбите, които е отглеждал на тавана на къщата им, и скача от влака. Минути след като влакът потегля, майката на Михаил заедно с другите три деца също скача от влака. Бащата на Михаил не успява. Когато се издава заповедта за събирането на евреите в Киев, мнозина от съседите на Михаил убеждават майка му да не отива на тази сбирка, за да запази децата си, които външно не приличали на евреи. Но на 30 септември един от съседите идва с двама полицаи в апартамента им. Майката на Михаил и децата са отведени. По улиците има кордони и бягството е невъзможно.

Всички са съблечени и отведени до масовия им гроб. По време на селекцията Михаил и по-големият му брат Гриша са избрани заедно с още няколко души за медицински експерименти. Майка им, четиригодишната им сестра и четиримесечен брат са отведени до масовия гроб. Михаил ясно си спомня мига на раздялата и още чува думите на майка си: „Гриша, пази Михаил…” Избиват ги пред очите им.

След Бабий Яр Михаил минава през няколко концлагера, където е подложен на брутални медицински експерименти. Брат му Гриша успява да го спаси през лятото на 1943 г. Преживял много предателство и бруталност, Михаил казва, че животът му е „дар и чудо”.

Благодарим ви за щедрото даване за проект „Не ги забравяйте”, чрез който помагаме на възрастни мъже и жени, които са оцелели от Холокоста. Нашите действия говорят по-силно от думите и тези скъпоценни хора разбират това. Без вас няма да е възможно да продължим да правим това, което Бог ни заповядва – да утешаваме и благославяме Божия народ Израел.

Вратите ни са винаги отворени – проект „Отворени врати” – Християни приятели на Израел – Ерусалим

„Отворете портите, за да влезе праведният народ, който пази истината” (Исая 26:2).

Наскоро еврейският център „Визентал” предупреди евреите в Европа, че бъдещето им на стария континент е несигурно. МОЛЕТЕ СЕ еврейските общности в Европа да разпознаят знаците на времето и да вземат правилното решение да се върнат у дома.

През миналата година Разпределителният център на ХПИ в Ерусалим посрещна евреи, направили алия от Украйна, Русия, Бразилия, Беларус, Узбекистан, Куба, САЩ, Аржентина, Казахстан, Унгария, Великобритания, Грузия, Мексико, Молдова, Перу, Колумбия, Португалия, Испания, Южна Африка, Индия, Уругвай, Италия, Венецуела, Боливия, Канада, Чили, Франция, Полша, Австралия, Азърбайджан, Чехия, Хондурас, Киргизстан, Армения, Германия, Литва, Етиопия и Румъния. Почти ежедневно чуваме свидетелства на евреи от Украйна, които е трябвало да оставят всичко и да бягат за живота си. Сред тях имаше пенсионери, семейства с деца, бедни и нуждаещи се, студенти. Отчетохме 78 % ръст на броя хора, които сме посрещнали през 2016 г. спрямо предходната. На всички новодошли подаряваме комплект, съдържащ чаршафи, хавлии, електрическа кана, тенджери, тигани, свещници и покривка за шабатна трапеза и др. неща, които да им помогнат да започнат новия си живот в Земята. Всеки един от тях може да си избере от дрехите, които християни от нациите ни изпращат. Студентите получават и ваучери за учебници.

„Християни приятели на Израел” правят това вече над 25 години, показвайки на дело вярата си в Бога и Христовата любов, с която много евреи се срещат за пръв път в живота си. Хиляди тонове дрехи грижливо се събират, опаковат и изпращат от нациите. Животите на хиляди евреи са се променили чрез нашето служение, както и стереотипите, които те имат за християните. Бог върши делото Си на изцеление и възстановяване на взаимоотношенията между християни и евреи, за което Му отдаваме цялата слава!

Виктор от Украйна

Виктор е на 70 г. от Мариупол, Украйна. Живее със сина си и четиримата си внуци. Виктор ни каза, че семейството му е ултра-ортодоксално, но не просто религиозно, а имат близки взаимоотношения с Бога. Бяхме щастливи да му помогнем да си намери дрехи, подходящи за религиозния квартал, в който живее.

Обяснихме на Виктор, че сме християни-ционисти, които имат призив от Бога да помагат на евреите. Виктор ни разказа, че е познавал християни, които са обичали Бога на Израел и евреите в Украйна. Разказа ни за добър свой приятел – пастор, чието свидетелство и посвещение на Бога оказали огромно влияние в живота на Виктор. Когато положението в Мариупол станало непоносимо и опасно, едно християнско служение в Украйна помогнало на Виктор да се премести в друг град и от там да направи алия. Слава на Бога, че Виктор вече е в безопасност у дома!

Едно семейство от Ташкент

Един цял род (около 50 души) от Ташкент, Узбекистан, сега вече живее в гр. Рамле в Израел. Един ден четири новопристигнали семейства дойдоха в Разпределителния ни център. Те всички бяха потомци на една възрастна еврейка, която не е доживяла да направи алия. Докато е била жива, тя празнувала всички еврейски празници и насърчавала по-младото поколение да продължава да се придържа към библейските еврейски традиции и да направят алия. И така тези четири семейства се завърнали в Израел, за да могат децата им да се върнат към еврейските си корени.

Лея Гамбоа от Чили

Лея беше идвала при нас и преди. На една от дъщерите ѝ предстоеше сватба и цялото семейство успя да си намери прекрасни дрехи за случая от нашия Сватбен салон. Този път Лея доведе приятелката си Марина, която е родена в Чили, но в последствие е емигрирала в Аржентина. Най-накрая Марина беше успяла да направи алия!

Семейство Гамбоа има шест членове. В средата на 1970-те, по време на диктатурата на Пиночет, бащата Хуан отишъл да получи документи за семейството, необходими за да направят алия. Когато офицерът, към когото се обърнал, научил, че Хуан е евреин, той го спрял, започнал да го обижда и решил да го арестува. Едно телефонно обаждане го разсеяло и друг офицер освободил Хуан и му казал да не се връща там. Дъщеря им също била обект на антисемитски прояви, когато на връщане от училище е била замервана с камъни.

Страхувайки се за живота си, цялото семейство се преместило на един отдалечен остров в южната част на Чили, където живели в продължение на 20 г. Лея ни разказа за Колония „Дигнидад” в Чили, основана от имигрирали след войната германци през 1950-те години, която е била използвана като концлагер и където са били избити много техни приятели евреи.

Един от роднините на Хуан е бил арестуван в Португалия, отведен в Перу и измъчван, след което умрял от раните си – дело, извършено в името на Исус от Католическата църква. Този акт е описан в историческа книга за евреите от Чили. Лея ни каза, че тя и семейството ѝ са били обект на антисемитски нападки от страна на християни-католици, но не и от страна на евангелски християни. Евангелските християни са ги подкрепяли и насърчавали да направят алия. Лея беше изключително благодарна за помощта, която получи от „Християни приятели на Израел” и ни сподели, че откакто са дошли в Израел, Бог ги благославя изобилно.

Двете сестри от Холандия

Две млади религиозни еврейки - сестри от Холандия, се почувстваха толкова добре посрещнати в Разпределителния ни център, че обещаха да доведат и приятелите си от центъра за абсорбция на направили алия евреи. Докато едното момиче пробваше дрехи, сестра ѝ пишеше в Туитър за нас и споделяше адреса ни и снимки на центъра. Благодарим им за „рекламата” и отдаваме цялата слава на Бога!

Братовчедките от Венецуела

Хайкет и Мария са братовчедки и заедно със съпрузите и децата си дойдоха при нас едва на втората седмица, след като бяха направили алия. Разказаха ни някои от тъжните и ужасни истории, които се случват в страната, от която идват – Венецуела. Положението на евреите там е подобно на евреите в Куба, които се опитват да направят алия – те не могат да заявят, че напускат страната си завинаги, а казват, че отиват на гости на роднини в Испания. Попитахме Хайкет дали щеше да направи алия, ако положението във Венецуела не беше толкова лошо. Тя каза, че е искала да направи алия още от 16 годишна, но се е страхувала от ситуацията със сигурността в Израел. Но в последствие със семейството си Хайкет е решила, че е време да започнат нов живот в Земята на предците си. И двете семейства не са могли да вземат много неща със себе си, тъй като се е предполагало, че отиват само на гости за кратко, и затова бяха изключително щастливи и благодарни да получат всички подаръци, които им даваме, както и да си изберат достатъчно топли дрехи за зимата.

Евреите вече раждат толкова деца, колкото и арабите (източник: IsraelToday)

В края на 2016 г. Израелското статистическо бюро съобщи, че за пръв път в историята на съвременната държава Израел нивото на раждаемостта на евреите се е изравнило с това на арабите. И еврейските, и арабските жени раждат средно по 3.13 деца.

Преди няколко години нивото на раждаемост на арабите в Израел беше 4.3 деца, а на евреите само 2.6. Но през последното десетилетие нивата на раждаемост се променят, като еврейките раждат все повече деца, а тенденцията в арабския сектор е обратната.

Освен раждаемостта беше съобщено, че в края на 2015 г. е имало 2,798,000 деца в Израел (33% от населението), от които 1,996,000 – еврейски и 718,000 – арабски, а останалите 75 хиляди се разпределят между други малцинствени групи в Израел.

Като цяло тези нови статистически данни са още едно опровергаване на тезата, че Израел е изправен пред демографска заплаха, ако не отстъпи Юдея и Самария за създаването на палестинска държава.

Израел сбъдва желанието на арабско момиче от Газа, болно от рак (източник: IsraelToday)

Това се случи в края на 2016 г., но сме сигурни, че едва ли сте чули за това в световните медии, които са твърде заети да сипят негативи по адрес на Израел и едва ли са отразили тази новина.

Малката Ая страда от напреднала форма на левкемия. В края на август миналата година тя получи разрешение да пътува от Газа до болница „Хадаса” в Ерусалим заедно с майка си, за да получи необходимото лечение. След три месеца изследвания и лечение, сред които и интензивна химиотерапия, малката Ая имаше само едно желание – отново да отиде да види морето. Линейката „Сбъдване на желания” на Червената Давидова звезда (еквивалент на Червения кръст) с радост откликна на това нейно желание.

Ая и майка ѝ бяха закарани да прекарат един ден под слънчевите лъчи, близо до вълните на плажа на Тел Авив, след което се върнаха в Ерусалим, за да се продължи лечението. Всичко, което майката на Ая иска, е малкото ѝ момиче да оздравее. И Израел прави всичко възможно да сбъдне и това майчино желание.

Това е лицето на истинския Израел. Израел, който не се страхува да се бори, но също обича и се грижи дори и за враговете си. Израел, който не иска нищо друго освен да живее в мир и хармония с арабските си съседи.

Израел проведе тайна операция в Сирия…, за да достави зимни палта (източник: IsraelToday)

Суровата зима тази година беше още по-тежка за засегнатите от гражданската война, продължаваща вече седем години, милиони сирийци.

Отвъд границата със Сирия Израел прави всичко възможно да помогне, без да се намесва в делата на съседката си, за която Израел продължава да бъде заклет враг.

Врагове или не, все повече израелци се включват в различни инициативи за доставяне на помощ на сирийците, които достигат границата. Една от тези инициативи беше за събиране на зимни дрехи, които да помогнат на сирийците в студеното време. Етикетите с надписи на иврит бяха премахнати от всички дрехи, за да не предизвикат проблеми за тези, които ще ги носят.

Наречена операция „Човешка топлина”, мисията беше осъществена от три местни организации – „Работещи и учещи младежи”, Дрор Израел и Асоциацията за борба с геноцида.

Досега са събрани и доставени в Сирия над 100 тона с палта, ръкавици, ботуши, спални чували и други вещи за зимата. Това е още едно доказателство за истинската същност на Израел, дори и спрямо заклетите му врагове.

Месианска църква „Жътвата на Ашер” организира детски програми в северен Израел (източник: КehilaNews)

Преди няколко години Бог ни даде видение да създадем извънучилищна програма за деца, която да може да събере децата от нашата разнородна общност в една спокойна, творческа атмосфера. От началото на програмата през 2012 г. са участвали над 100 деца от 10 различни месиански църкви в западна Галилея – както евреи, така и араби.

Една от главните причини, поради която искахме да създадем такава програма беше, за да осигурим на деца от вярващи семейства един „оазис” по средата на седмицата, едно спокойно място на общение и единство. Всички тези деца посещават различни училища, като понякога са единствените вярващи там и се чувстват изолирани в ежедневието си. За много от тях не е достатъчно да се срещат с вярващи връстници само веднъж по време на седмичната служба.

Освен това сърцата ни се съкрушават, когато виждат разделения в Тялото на Месията. Искахме да бъдем двигател на единство. Смятаме, че е добро начало да започнем с децата, тъй като те нямат предразсъдъците, които възрастните имаме към стила на поклонение, теологията или етническата принадлежност на други вярващи.

През първата година разработихме програмата за деца в нашата църква. След това започнахме да каним деца и от други църкви. Когато новите деца се присъединиха, някои откриха, че всъщност не са единствените вярващи в тяхното училище!

С времето в програмата започнаха да се включват и деца от невярващи семейства (след като проведохме срещи с родителите им и обяснихме в какво вярваме, за да няма недоразумения). Те бяха привлечени от светлината и безусловната любов, която виждаха в нашите деца и атмосферата на взаимно уважение.

В повечето израелски градове еврейските и арабски деца живеят и учат в отделни квартали. Това означава, че рядко се срещат едни с други в ежедневието си. Събирайки заедно еврейски и арабски деца виждаме, че стереотипите се разбиват пред очите ни. Те бързо намират общ език и дори се сприятеляват. Това е нещо, за което сме толкова щастливи и благодарни – да видим как те могат да работят заедно, въпреки че са толкова различни.

Чрез дейностите, които организираме за тях, се стремим също така да ги научим на библейски ценности като уважение, любов, загриженост за другия, простителност. Едва ли е нужно да казваме колко често се появяват възможности тези ценности да се прилагат на практика и конфликтите да се разрешават с молитва.

За различните дейности сме наели професионални учители, които дават на децата уроци в няколко избираеми области: детски хор, класическа китара, роботика, изкуства, тенис на маса. Насърчаваме децата да научават нови умения, с които да служат и на други. Вече сме имали възможност с децата да послужим на оцелели от Холокоста и други възрастни хора в различни центрове.

Някои от децата за пръв път откриха, че притежават талант в дадена област. Много от семействата изпитват финансови затруднения и не могат да си позволят да плащат за уроци на детето си, но програмата е безплатна за такива деца, като им осигуряваме храна и транспорт.

В бъдеще се надяваме да закупим още инструменти и оборудване и да разширим обхвата на дейности, като включим също така танци, театър и др. Към момента използваме пространството и бюджета, с който разполагаме до пълния лимит, така че се молим Бог да ни разширява.  

За всичко това отдаваме слава на Бога, защото сами не бихме имали нито силите, нито ресурсите да се справим, но Той работи чрез нас. (Месианска църква „Жътвата на Ашер” с пастор Гай Коен служи на Бога в гр. Акко в западна Галилея – територията на племето на Ашер).

Не съм сам – свидетелства от месианската младежка конференция „Кацир” (Жътва) в края на 2016 г.  (източник: КehilaNews)

Преходът от детството към живота на зрял човек е изпълнен с препятствия. Периодът, който наричаме „тийнейджърски години”, е предизвикателство за всички във времето, в което живеем, но особено е трудно за младежите, които се опитват да живеят като последователи на Исус. А предизвикателствата са още по-големи за младежите, които се опитват да следват Йешуа в Израел. Защо?

Младежите, които вярват в Йешуа в Израел, са аутсайдери. Концепцията за плурализъм на религиозните идеи просто не работи в Израел. Макар че е вярно, че различните части от израелското общество имат различни виждания и начини за практикуването на религията, вярата в Йешуа все още се смята за нещо „чуждо” и на хората, които я изповядват, се гледа с враждебност. Затова за един младеж в Израел да се нарече последовател на Йешуа, особено в училище, означава издигане на стени в една възраст, когато да си приет от другите е много важно.

Имайки предвид това, вероятно ще разберете думите на Сара, един от координаторите ни на младежкия лагер „Кацир” в края на 2016, на който присъстваха повече от 80 тийнейджъри:

„Мюриел преживяваше вътрешна борба. Съучениците ѝ я бяха заклеймили като „аутсайдер” и тя смяташе, че в училището ѝ няма други вярващи деца. Обаче само няколко часа след като се помоли Бог да я срещне с друг вярващ тийнейджър, тя се запозна със свой съученик в лагера, който беше от нейното училище!” 

Ето още някои свидетелства на младежи, чиито живот Бог докосна на лагера:

Естер (18 г.): „Още първата вечер Бог ме докосна много силно. Бях изпълнена с любов към Него и не можех да спра да Го хваля”.

Ели (координатор): „За пръв път бях на лагера. Почувствах Божието присъствие толкова силно. Не съм имал такова преживяване. Благодаря на Бога за възможността да бъда на лагера”.

Елиор (17 г.): „Не познавах никого и се чувствах не на място. Но вие ме приехте и намерих нови приятели. Толкова съм благословен”.

Молитвата ни е Бог да променя животите на тези младежи по време на тези лагери. Благодарни сме за ходатайството и за финансовата подкрепа, за да можем да ги организираме. Вярваме, че достигането на младите хора в Израел ще промени нацията ни.

Храна за гладните и молитва за болните в Тел Авив (източник: КehilaNews)

В Тел Авив и околните градчета живеят общо 4 млн. жители. Има райони с религиозно и светско население, евреи и араби, бедни и богати, здрави и болни. В южната част на Тел Авив има няколко квартала, където живеят най-окаяните хора в нашата нация. В кварталите около автогарата живеят проститутки, наркодилъри и много бездомни. Ще намерите алкохолици, наркомани, имигранти от Африка, бедни хора и просяци.

Любов в действие: Има една група вярващи от месианска църква „Тиферет Йешуа”, намираща се близо до този район, които служат на тези хора. Наричат ги „латиносите”, защото са направили алия от Латинска и Южна Америка и говорят испански. Те не са богати и работят много, за да осигуряват семействата си. Всеки петък тази група вярващи приготвя храна в големи тенджери, която носи заедно с вода или сок и голяма вяра и храни гладните и се моли за болните в южен Тел Авив. Няма значение дали вали дъжд или пече слънце, тези хора винаги са там в петък следобед.

Трябва да уточним, че в петък следобед хората в Израел се прибират у дома, за да посрещнат шабат заедно със семействата си. Магазините са затворени и няма обществен транспорт. По улиците ще намерите само онези, които нямат семейство или са бездомни и се събират на автогарата, особено през зимата. За мнозина е необяснимо как тази група „латиноси” е готова всяка седмица да жертва шабатната вечеря у дома, където е топло и уютно, за да посрещне шабат с най-окаяните и съкрушените хора в държавата.

Да служиш е заразно! През последните седмици все повече и повече хора се присъединяват към „латиносите”. Веднъж донесохме 5 големи тенджери храна и всичко изчезна за по-малко от час. Раздаваме и дрехи, одеяла, обувки на нуждаещите се, но основната идея е да сме до тях с любовта на Йешуа, да се молим за тях, да виждаме чудесата пред очите си, докато Бог изцелява сгърбени, болни нозе, хронично главоболие и докато заедно четем за нашия възлюбен Месия Йешуа от Новия Завет.

Това не е лесно служение. Сблъскваме се с много трудности. Никога не знаем какво ще видим на следващата седмица, защото наркоманите умират от свръхдоза или други болести. Ето защо е важно да им говорим за Йешуа. Знаем, че всяка седмица някои хора вероятно ще чуят Евангелието за пръв и последен път и това може да е последният им шанс за спасение.

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ: