Шимон Перес – последният от основателите на Израел

Бившият президент и премиер почина в съня си на 93 години две седмици след като получи удар. Шимон Перес беше свидетел на историята на Израел и един от онези, които създаваха историята на Израел. Той беше водеща фигура в Земята още преди възстановяването на държавата Израел през 1948 г. и помогна тя да разцъфти до 8.5 млн. жители (според последното преброяване, направено непосредствено преди Новата еврейска година Рош А’Шана). През годините Перес заемаше почти всеки висш пост в Израел. Освен президент и премиер, в различни периоди той е заемал и поста на министър на отбраната, външен министър, министър на финансите и др.

Шимон Перес е роден в богато, светско еврейско семейство през 1923 г. във Вишнйева, Беларус, която по онова време е част от Втората полска република. Баща му Ицхак търгува с дървесина, а майка му Сара е била библиотекар и учителка по руски. Семейството имигрира в Земята през 1934 г. Роднините му, които остават в Полша, сред които и дядо му – изтъкнат равин – са убити, когато нацистите запалват синагогата в града през Холокоста.

Между 1941 и 1944 г. Перес служи като национален секретар на „Работещата и учеща младеж”. В тази си роля той се запознава с лидерите на еврейското движение в тогавашна Палестина и става политическо протеже на Давид Бен Гурион. Въпреки младостта си Перес бързо се издига сред лидерите на еврейското движение и става главен асистент на Давид Бен Гурион – първият премиер на Израел. По-късно Перес нарича Бен Гурион „най-великия евреин на нашето време”.

През 1947 г. Перес се присъединява към отбранителното движение „Агана”, където отговаря за персонала и военните проучвания. През 1950 г. е назначен за директор на делегацията на Министерството на отбраната на Израел в САЩ. През 1952 г. се завръща в Израел и в последствие оглавява Министерството на отбраната. В тази си роля ръководи изграждането на ядрения реактор в Димона, помага за развитието на израелската авиация и изиграва ключова роля за установяването на близки отношения на Израел с Франция.

Докато заема поста на външен министър на Израел през 1994 г. получава Нобелова награда за мир заедно с Ицхак Рабин и Ясер Арафат за подписването на Ословското мирно споразумение.

Дори и изпълнявайки главно церемониалните функции на президент на Израел, Перес продължава да работи за постигането на мир. Седемгодишната му служба като президент приключва през 2014 г., когато поста заема сегашният президент на Израел Рувен Ривлин.

През юли 2016 г. той основава „Израелски център на иновациите” в арабския квартал Аджами в Яфо, за да насърчи младите хора да бъдат вдъхновени от технологиите. Перес беше полиглот, владеейки полски, френски, английски, руски, идиш и иврит. В личния си живот той е и поет, пишейки стихове между срещите на кабинета, някои от които са и текстове на песни. С еднаква лекота цитира от еврейските пророци и френската литература.

В продължение на 75 г. Перес е женен за Соня Гелман Перес до смъртта ѝ през 2011 г. Имат три деца. Запитан за тайната на дълголетието си, Перес казва, че никога не си позволява да живее в миналото. „Каквото е станало е станало, не може да се промени. Няма да отделям време за миналото. Всъщност аз живея в бъдещето”, казва той. „Истински вярвам, че човек трябва да посвети силите си да направи този свят по-добър, а не да си припомня миналото.”

Откъс от речта на израелския премиер Бинямин Натаняху пред Общото събрание на ООН – септември 2016

„Дами и господа, това, което предстои да кажа, ще ви шокира: Вярвам, че Израел има светло бъдеще в ООН. Знам, че да чуете това от мен е изненадващо, защото година след година от този подиум аз остро критикувам ООН за двойните ѝ стандарти по отношение на Израел. И ООН заслужава всяка една от тези критики. През изминалата година Общото събрание на ООН е приело 20 резолюции срещу демократичната държава Израел и цели 3 резолюции срещу всички други държави на тази планета взети заедно!

Докато в различни страни по света жените биват изнасилвани, убивани, продавани в робство, коя държава избра да заклейми тази година Комисията за жените на ООН? Да, познахте – Израел. Израел, където жените пилотират бойни самолети, ръководят големи корпорации и университети, председателстват Върховния съд…, където жени са заемали поста говорител на Кнесета и дори този на министър-председател.

И този цирк продължава и в ЮНЕСКО – органът на ООН, който би трябвало да опазва световното наследство. Колкото и да е трудно да се повярва, ЮНЕСКО отрече 4000 годишната връзка между еврейския народ и най-святото за него място – Храмовия хълм. Това е толкова абсурдно, колкото да отречеш връзката между Великата китайска страна и Китай.

Дами и господа, ООН, която започна като морална сила, се е превърнала в морален фарс. Може би си мислите, че по отношение на Израел, нещата в ООН никога няма да се променят, нали? Но ще ви кажа, че нещата ще се променят много по-скоро отколкото си мислите. Промяната ще дойде в тази зала, защото във вашите страни правителствата започват да променят отношението си към Израел и рано или късно тази промяна ще се отрази на начина, по който гласувате за Израел тук, в ООН. Все повече и повече нации в Азия, Африка, Латинска Америка виждат Израел като потенциален партньор, партньор в борбата с тероризма днес и в развитието на технологиите за бъдещето.

Днес Израел има дипломатически отношения с над 160 държави. Това е почти двойно повече, отколкото Израел имаше преди 30 г., когато бях посланик на Израел в ООН. Израел е световен лидер в рециклирането на отпадъчни води. Ние рециклираме около 90% от нашите отпадъчни води. Не е ли това удивително? Израел е световна водна сила. Така че ако светът изпитва жажда, по-добре да е съюзник на Израел, не е ли така? Правителствата променят отношението си към Израел, защото знаят, че Израел може да им помогне да защитят народите си, да изхранят народите си и да подобрят качеството им на живот.

Това лято имах невероятната възможност да видя тази промяна толкова ясно по време на посещението ми в четири африкански държави. Това е първото посещение на израелски премиер в Африка от десетилетия. Нещата се променят в Африка, Китай, Индия, Русия, Япония. Тези силни държави знаят, че въпреки размерите си, Израел може да доведе до големи промени в много важни области.

Но сега ще ви изненадам дори още повече, защото най-голямата промяна на отношението към Израел се случва в арабския свят. Мирните ни споразумения с Йордания и Египет продължават да бъдат котва на стабилност в Близкия изток. Но за пръв път в живота си виждам как много други арабски страни в региона започват да осъзнават, че Израел не им е враг, а съюзник. Нашият общ враг е Иран и „Ислямска държава”. Вярвам, че не е далеч денят, когато Израел ще може да разчита на много държави, които ще застанат зад него в ООН и войната срещу Израел в ООН ще приключи. Да, знам, че преди мира може да преживеем буря. Знам, че се говори за поредната офанзива срещу Израел в ООН по-късно тази година. Но, имайки предвид враждебността срещу Израел в миналото, дали някой смята, че Израел ще позволи на ООН да решава въпроси за нашата сигурност и национални интереси? Няма да приемем никакви опити на ООН да диктува условия на Израел. Пътят към мира минава през Ерусалим и Рамала, а не през Ню Йорк.

Дами и господа, ако е трудно ООН да изостави старите си навици, за палестинците е още по-трудно да изоставят своите стари навици. Преди малко от този подиум президентът Абас отправи нападки срещу Балфурската декларация. Той подготвя съдебно дело срещу Великобритания за това, че през 1917 г. е подписала тази декларация, която призна правото на евреите да имат свой национален дом в Земята Израел. Право, което палестинците и до днес отказват да признаят! Това е преди почти 100 г.! Ако искат палестинците могат да съдят и Иран заради цар Кир, който издаде указ, позволяващ на евреите да съградят храма си преди 2500 г. А може да заведат и дело срещу Авраам за това, че купи земя в Хеврон, където преди 4000 г. са погребани нашите пра-отци и пра-майки. Виждам, че не се смеете. Защото всичко това е абсурдно! Да съди британското правителство заради Балфурската декларация? Това някаква шега ли? Наистина ли го вземате на сериозно?

Виждате ли, конфликтът ни с палестинците не е за заселищата. И никога не е бил за това. Конфликтът започна десетилетия преди да имаше даже едно заселище, когато Юдея, Самария и Газа, бяха в арабски ръце. И въпреки това арабите ни нападнаха, отново и отново. А когато изкоренихме 21 заселища и се изтеглихме и от последния сантиметър от Газа, не последва мир, а бяхме засипани с хиляди ракети от там.

Конфликтът продължава, защото за палестинците истинските заселища са Хайфа, Яфо, Тел Авив. Ако палестинците бяха казали „Да” на еврейската държава през 1948 г. нямаше да има война, бежанци и конфликт днес. И когато палестинците най-накрая кажат „Да” на еврейската държава, ще можем да сложим край на конфликта веднъж завинаги.

Дами и господа, изпълнен съм с надежда за това, което Израел може да постигне, защото виждам какво Израел е постигнал до сега. През 1948 г. – годината на войната за независимост – населението ни е било 800 000. Основната ни стока за износ бяха портокалите. Народите казваха, че сме твърде малки, твърде слаби, твърде изолирани, твърде малобройни да оцелеем, какво остава да процъфтяваме! Скептиците сгрешиха за Израел тогава и грешат за Израел и днес. Населението на Израел се увеличи десетократно, икономиката ни – четиридесет кратно! Днес най-големият ни износ са технологиите – израелските технологии, благодарение на които светът се радва на своите компютри, телефони, коли и много други.

Дами и господа, бъдещето принадлежи на иновативните и затова бъдещето принадлежи на страни като Израел. Израел иска да бъде ваш партньор за това бъдеще и затова призовавам всички вас да си сътрудничите с Израел, да прегърнете Израел, да мечтаете заедно с Израел. Мечтайте за бъдещето, което можем да изградим заедно, бъдеще на спиращ дъха прогрес, бъдеще на сигурност, благоденствие и мир, бъдеще на надежда за цялото човечество, бъдеще, когато дори и в ООН, дори и в тази зала, Израел най-накрая ще заеме мястото, което му се полага сред народите. Благодаря ви!”

„Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля” (Еремия 31:7).