Дугит брой 1 март 2016

Шалом от Тел Авив,

Всички ние от Евангелизационен център „Дугит” в Тел Авив сме особено развълнувани да обявим, че Митка Атанасова и екипът на ХПИ-България ще представляват работата и служението на „Дугит” в България. Те ще разпространяват нашите бюлетини на български език. Ако имате въпроси, можете да се обръщате към тях. Отдаваме слава на Бога за чудесната конференция, която имахме в България през декември 2015 г., и очакваме с нетърпение всичко, което Бог е приготвил през тази година.

Благословения,

Ави Мизрахи

 Служение на благовестието на Божията благодат

(Деяния на апостолите 20:24)

Ави Мизрахи е пастор на месианска църква „Адонай Рои” и  изпълнителен директор на евангелизационен център „Дугит” в Тел Авив. Той е роден в еврейско семейство, което се изселва от България в Израел след възстановяването на еврейската държава през 1948 г. Майка му Ривка предава живота си на Йешуа след срещата си с равин Даниел Цион – главен равин на България през Втората световна война, изиграл ключова роля за спасяването на българските евреи. В последствие баща му, сестра му и самият Ави стават последователи на Йешуа. През 1984 г. след службата си във Военно-въздушните сили на Израел, Ави отива да посети сестра си в САЩ, където се запознава с бъдещата си съпруга Хая. Заедно те завършват института ChristfortheNationsв Далас, след което се завръщат в Израел през 1987 г. и започват да служат за разширяване на Божието царство в Израел.

Ави Мизрахи е един от водещите месиански лидери в Израел. Желанието на сърцето му е да носи благата вест на Евангелието сред сънародниците си и да изгражда силни вярващи, вкоренени в Божието Слово. Хая помага на Ави в служението в „Адонай Рои”  и „Дугит” и активно участва в Pro-Life движението в Израел, борейки се срещу абортите и помагайки на жени, които са преминали през такава травма. Ави и Хая имат четири дъщери, три от които са омъжени.

Благовестие – проповядване на Евангелието

През 1993 г. Ави Мизрахи основава „Дугит” – евангелизационен център в сърцето на Тел Авив. На иврит думата дугит означава „малка, рибарска лодка”, подобна на използваните от апостолите на Галилейското езеро. „Дугит” функционира като кафене и център, където хората могат да разберат повече за Йешуа – Месията на Израел. Периодично в „Дугит” се провеждат концерти и мероприятия за невярващи, където вярващи споделят свидетелствата си как са познали Месията. „Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника” (Римляни 1:16).

Поучаване – изграждане на ученици

Ави Мизрахи е старши пастор на месианска църква „Адонай Рои”, което на иврит означава „Господ е пастир мой”. Ави и Хая основават църквата през 1996 г., когато с още няколко души започват да се събират най-напред у дома си. Малката група се разраства и днес „Адонай Рои” е изпълнена с живот църква в сърцето на Тел Авив. „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,  като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века” (Матей 28:19-20).

Молитва – непрестанно се молете

През 2010 г. Бог говори на Ави Мизрахи да намери място в Тел Авив, което да бъде посветено като олтар на Господа, където да се принася непрестанна молитва. По чудотворен начин Бог отваря врата след врата и в крайна сметка в Тел Авив се открива Молитвената кула. На освещаването присъстват лидери на Месианското тяло от цял Израел, на които Ави дава ключове за Кулата, така че Христовото тяло в Израел да има достъп до това свято място за молитва. „Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля” (Римляни 10:1).

Грижа за нуждаещите се

„Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си” (Второзаконие 15:11).

В център „Дугит” се оказва помощ на бедни и нуждаещи се израелски семейства, които живеят под прага на бедността. Тези семейства са изпращани в „Дугит” от социалните служби и ежемесечно получават пакети с храна и дрехи. Евреи и араби, млади и стари са топло посрещани от служителите на центъра, които на дело показват любовта на Йешуа към нуждаещите се в Тел Авив. „Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;  гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте” (Матей 25:35-36).

Защо Тел Авив?

Ави Мизрахи споделя: „Когато говоря в църкви и на конференция по света за „Дугит” и „Адонай Рои”, винаги ми задават въпроса: „Защо Тел Авив?” За да разберем отговора на този въпрос и значението на този град за Божието царство, трябва да разгледаме миналото, настоящето и бъдещето на този град.

Тел Авив-Яфо (както е цялото име на града, който включва в себе си тези два града) е и древен, и съвременен. Яфо (Яфа или Йопия, както е библейското му име) е южната част на града ни, който е почти на 4000 г. и в продължение на векове е бил главен пристанищен град на източното крайбрежие на Средиземно море. Според традицията един от тримата синове на Ной – Яфет - е основател на града. По-късно в историята ливанските кедри за изграждането на Втория храм в Ерусалим (Ездра 3:7) са били доставяни в пристанището на Яфо. Този пристанищен град винаги е бил стратегическо място – врата към Ерусалим и изтока - и многократно е бил завладяван от различни империи: Египет, Гърция, Рим, Турция и дори от Наполеон. Освен с икономическото си значение, Яфо често е служил като брегови плацдарм – територията, която е завладявана първо, преди да се завладее останалата част от Земята.

Яфо има също така изключително библейско значение като врата за Божиите посланици на любовта и изкуплението. Пророк Йона беше призован от Бога да тръгне от Яфо и да занесе Божията милост до асирийците в Ниневия (съвременен Ирак). Това е само един пример в Библията, когато Бог показва любов към не-евреи. Също така в Деяния на апостолите Симон Петър, след като възкресява Тавита в Яфо (Йопия), за пръв път получава видението да занесе Евангелието до езичниците. Почти веднага той отива в Цезария и проповядва благовестието на Корнилий и семейството му (Деяния на апостолите 9,10).

Съвременният и светски град Тел Авив е основан през 1909 г. върху пясъчните дюни малко на север от Яфо. До 1930-те г. градът вече е станал Средиземноморски метрополис, наречен „Белия град”, заради белите си сгради и архитектура. През 1948 г. Израел обявява Независимостта си в Тел Авив и градът снабдява Ерусалим с храна и амуниции по време на последвалата Война за независимост. Днес, Тел Авив е център на търговията, икономиката, високите технологии и военните технологии, но също така е известен с нощния си живот, белите плажове, спорта и културните събития. В центъра на града са съсредоточени 400 000 жители, а общото население с кварталите и предградията наброява 3.3 млн. души. В Тел Авив-Яфо има повече евреи на глава на населението отколкото в което и да е друго място в света.

И въпреки библейското си минало и модерен живот, по-голямата част от Тел Авив-Яфо тъне в мрак и духовна смърт. Въпреки че са евреи, повечето от жителите на града не вярват в Бога и мнозина са се обърнали към окултизма. В книгата Исус Навин районът на Тел Авив бе даден на Дановото племе. За съжаление това племе по-късно предаде наследството си на филистимците, премести се на север и се обърна към идолите. Този дух на идолопоклонство тегне над града и до днес, което е видно от сексуалната неморалност и ширещ се материализъм. И въпреки че броят на месианските евреи в Израел расте, само 0.2% от еврейското население на Израел са вярващи в Йешуа.

Надеждата ни е в Господа, който подготвя жътвата. Тел Авив-Яфо е духовна врата.

Така както Бог изпрати Евангелието от този град, ние се молим то да се върне тук и да изгради духовен плацдарм за Царството Му, което да се разшири из цялата територия на Земята Израел. 

В Псалм 87:2 се казва: „Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища…” и Тел Авив е една от тези порти. Нека се молим Бог да отвори тези древни врати и да трансформира града ни така, че наистина да стане Неговия „бял град”  и врата към Ерусалим. „Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата” (Псалм 24:9).